Много риби имат добре развито цветно зрение и го използват за намиране на храна както на къси, така и на по-големи разстояния. Най-добро е зрението на риби, които се хранят през деня и живеят в чисти, прозрачни води.
Тези видове имат голямо количество светочувствителни клетки (фоторецептори), наречени колбички, които са специализирани да долавят цветове. Например много циприниди имат четири типа колбички – за долавяне на червена, зелена, синя и ултравиолетова светлина.
Способостта да виждат ултравиолетова светлина позволява на рибите, живеещи близо до повърхността, да улавят поляризираната светлина, отразена от зоопланктона.
Понеже със зоопланктон се хранят основно малките на тези риби, често с израстването ултравиолетовото зрение се губи и рибите преминават на по-едра храна.
Видовете, които са активни през нощта или са се адаптирали към живот в по-сумрачни води, могат да имат по-слабо развито зрение. Те разчитат по-малко на колбичките и повече на други клетки в очите си, пръчиците, които са чувствителни към по-слабата светлина. В някои случаи такива риби могат напълно да изгубят зрението си, както например сляпата пещерна тетра. Тези риби разчитат на другите си сетива за откриване и улавяне на храна.
Рибешките очи са добре пригодени предимно за близко виждане. По този повод някои ихтиолози се шегуват, наричайки ги късогледи същества. Но все пак повечето риби могат да виждат едновременно в няколко посоки. За по-прецизно разглеждане на обекта обаче рибата трябва да се извърти така, че да го погледне едновременно и с двете си очи. Експериментално е потвърдено, че рибите различават добре около 20 цвята. Това особено се отнася за хищните видове така че по-внимателно с шаренията по изкуствените примамки.
В мътна вода рибите не виждат достатъчно добре. Но при много от видовете зрението в сумрак, при свечеряване и зазоряване е много по-остро, отколкото при човека. На практика това означава, че дори и вече да не си виждате плувката, рибите все още отлично могат да забележат стръвта ви. Зрителният кръг, сегментът на ясно виждане при рибите зависи от дълбочината, на която са те. Колкото по-дълбоко е рибата, толкова по-малък кръг вижда. Ако рибокът е на 4 метра, може да наблюдава ясно над себе си само кръг с диаметър 60 сантиметра. Ако рибата се изкачи на 2 метра дълбочина, кръгът на ясно възприятие е много по-широк.Така в позиция на самата повърхност рибата вижда най-широко околовръст. Практически това означава, че при излет на пъстърва и речен кефал прикриването е много по-важно, отколкото при излет на дънната платика. Освен това рибите забелязват по-добре движещите се обекти в сравнение с неподвижните.
Източник: aquaportal.bg, ribarstvo.net
Виж повече на : ribari.net
