Малкият рибар

Малкият рибар


Спомням си когато бях малкият рибар на един водоем всички се шегуваха с мен. Спомням си и когато ходехме на тайфи с колелета по 20-30 деца на язовир.

Нямаше истанбулска конвенция, нямаше и стратегия за децата, но имаше деца. Чупиш сопа, намериш си малко месина, покрай брега едно перо от патка и гайка 8мм.

Връзваш кукичка орловка и си в риболова. Какво и стана на тази риба днес, че иска скъпи прътове и макари, че иска специални шаранджийски палатки, кепове и протеинови топчета? Някога имаше само смески, кюспе и червеи от градината и това беше за онези фишинг маниаци, ние децата с някой червей и хоп на водоема и ловяхме риби, но имаше риби и не бяха като днешните, не искаха аромати на ягода и праскова и не бяха толкова претенциозни!

Рибата ли стана капризна или ние нещо? Вярно времената се променят, но къде е промяната в нас хората или в навиците на рибата?

Кой вид еволюира, не знам? Някога имаше водоеми с вода, днес има, но вода няма. Някога имаше деца, днес има, но са при родителите си в чужбина. Някога имаше риба и днес има, но иска специални монтажи, специално направени пелети и гранули, иска топчета с цветове на праскова или розови, кафяви! Абе много неща взе да иска тази риба – аромати, гелове, пасти, да не изброявам цялата палитра от снаряжението на днешният рибар. Малкият рибар някак си порасна, а с него и претенциите му!
Спомняте ли си онези времена без кепове и живарници, без Шимано и специални месини?

bulpress tv

Аз си спомних, а ти?

 

Надяваме се, че сме Ви били полезни!

Виж повече на : ribari.net

Ако статията Ви е харесала може да я споделите:

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук