Какви защитни похвати имат рибите?
Малките рибки търсят сигурността под камъните или сред гъстите водорасли. При някои видове се наблюдава и заселване в подмоли, дупки и други подобни „апартаменти”. При костура пък застраховката е във вид на бодливи гръбни перки, които могат да създадат проблеми на лапналия го по-голям хищник. При експерименти в басейн е установено, че наистина хищниците първо опоскват рибките без защитни бодли и едва след това само гладът може да ги предразположи към “по-пикантната храна” с остри като игли перки. Това обстоятелство е важно за въдичаря, защото от избора на живата му стръв наистина зависи много.
При повечето мирни видове спасението от нападащия хищник е класическото бягство. Практически то се изразява с няколко последователни скока ниско над повърхността на водата, с които подгоненият дребосък търси спасение от атаката на бялата риба, костура или щуката. За риболовеца това е ясен сигнал, че хищникът гони в този ден, а това означава, че веднага трябва да бъде потърсен или на жива стръв, или на блесна.
При шарановите видове има и един друг малко необичаен защитен механизъм за предпазване на общността. Става дума за отделянето на специално вещество – секрет, който захапаната или наранената червеноперка отделя, умирайки, сякаш за да предупреди посестримите си за сполетялата я участ.
Ето защо опитният риболовец няма да започне да чисти част от улова си на брега на водоема, преди да е приключил с излета за деня. Същото се отнася и за натъпкания живарник, който е по-добре своевременно да се извади от водата, отколкото да се рискува някоя от рибите в него да бъде премачкана и да изпусне секрета на опасността.
Източник: ribarstvo.net
Виж повече на : ribari.net
