Скобарът е риба от семейство шаранови. На дължина може да стигне до 50 см, а на тегло – кило-кило иполовина, рядко до два.
Среща се най-вече в реките, които се вливат в Черно, Азовско, Каспийско, Балтийско море. В България скобарът обитава средните течения на Янтра, Лефеджа,Струма, Искър, Росица, Марица, Арда, Тунджа, Тополница, Малък Искър, Вит и Дунав. Може да се срещне и по вировете със скалисто дъно.
Скобарът е стадна риба, която много обича течението. Обикновено се държи в дънния слой на водата в участъците с твърдо дъно – пясъчно, глинесто или каменисто. Обикновено се храни през деня, основно с растителна храна, но и с червеи, личинки и насекоми. Понякога скобарът се издига и на повърхността на водата, като търси храна. Най-често скобарът се лови на плувка и чрез водене, по-рядко на дъно. Ловът е успешен със захранване. Обикновено се лови рано сутрин, най-активно кълве по време на цъфтежа на жълтата акация. През зимата скобарът се събира в дълбоките ями, рядко кълве по време на първия лед, но най-редовно в края на зимата. Засеченият скобар се съпротивява много бурно и често се изскубва от куката.
Скобарът е много интересна и ценна риба, която излежда просто, но в същото време ефективно. На пръв поглед прави впечатление устата, която се намира по-ниско от главата. Това разположение на устата показва, че хищникът води придънен начин на живот и изсмуква (скубе) като прахосмукачка от речното дъно различни безгръбначни организми. Смята се, че скобарът силно е намалял през последнте години, което е свързано с намалената му популация. Есенният риболов на скобар е с нищо несравнимо удоволствие, което радва сърцето…
Скобарът е много силна, но едновременно с това проста и доверчива риба. Пребивава на места, където има кефал, но е по-малко внимателен. Като някои други риби и скобарът обича мътилката, която го привлича отдалеч. В мътилката обикновено търси личинки на насекоми, изрити от пясъка или тинята. С възрастни насекоми, падащи във водата скобарът рядко се храни. Най-често скобарите могат да се видят на повърхността по време на нереста, след това в май и юни по време на излюпването на личинките. Като дневна риба скобарът нощува в дълбоки участъци или излиза на брега под храстите, където често съседства с червеноперката. В слънчево време от брега се вижда как стобарът стои на дълги редци в алая, докосвайки дъното в бързеите на реката. Стадата понякога са много гъсти и многобройни. При вида на щуката скобарите се пръскат мигновено. Скобарът няма промишлено значение, поради факта, че не се среща в голямо количество.Кълването на скобара е много особено, несигурно, изискващо бърза засечка. И разбира се, трудно ще се улови, ако не е захранен.
Прътът за риболов на скобар е много лек. Дължината е в зависимост от предпочитанията на риболовеца и особеностите на водоема. Може да се използва както монофилно така и плетено влакно. Плувката трябва да е достатъчно лека и чувствителна със съответната тежест и с възможност за добавяне на олово близо до куката, т. нар. подпаска.
Според мен най-удачните куки за ловене на скобар за и кука № 9-10. Някои риболовци предпочитат по-твърди пръти и копринено влакно, които дават възможност да се направи по-силно засичане. Все пак опитът си казва думата – целесъобразно е да се лови на гъвкави пръти на разтягащо се влакно. Те парализират резките движения на хванатата риба.
Най-удобно е скобарът да се лови на дълбочина около 1,5 метра, но може да се открие и на три метра дълбочина. Обикновено се държи там, където вълнението и бистротата се намаляват и дълбочината изведнъж се увеличава.
През лятото скобарът кълве от ранно утро, преди изгрева, но пикът на кълването е два часа след като слънцето изгрее. Към 11 часа кълването почти се прекратява, защото рибата вече е прехранена със захранката. Кълването отново се подновява след 2,3 и 4 часа, но с редки изключения скобарът кълве по-лошо вечер отколкото сутрин. През октомври скобарът вече се държи на по-дълбоки места и почти не излиза на бързеите, по това време кълве само към обяд.Най-важният момент от кълването на скобара е зах ранката. Който първи от риболовците хвърли захранката на нужното място, той и ще улови. Всички скобари от близките разстояния се струпват около захранката му. Ние сме свикнали захранката на скобара да е основно от хляб, но много добър резултат дава и елдата смесена с глина или подправена с конопено или ленено масло. Към захранката каквато и да е тя задължително трябва да се добавя и бял червей, ако това ще е стръвта на която ще го ловите. При силно течение е необходимо да се използва специално лепило за слепването на червеите към захранката и глината. В противен случай течението ги отнася и скобарите хукват да ги гонят.
Важен компонент в захранката, независимо дали е купена от магазина или направена домашно, е лененото или конопено масло. То й дава много силен аромат, който рибата усеща отдалеч, освен това има и слабително действие, което ще накара рибата отново да дойде да се храни.
Освен конопено и ленено масло някои добавят в кашата няколко капки ефирно масло – ментово или анасоново, особено е полезно да се употребява масло от дървото родия (oleum rhodii) , защото то не съхне толкова бързо, но е по-спорно от другите.
Най-добрата захранка за скобар според чуждестранната преса на слабо течение са трици и мравешки яйца. Недостатък на тази смес е, че събира много дребосъци. Някои риболовци предпочитат за захранка на скобара едри пшенични зърна, предварително опечени, плюс мравешки яйца. Всичко се смесва с глина, за бързо течение сместа е по-лепкава, за слабо течение – по-рохкава. В захранката може да се добавят извара, яйца и трици. Ако стръвта е личинка, в захранката също трябва да има личинки. Обикновено личинките се използват в захранката в късна есен.
На дълбоки и достатъчно бързи места, ако има много скобари, е добре да се употребява тежка захранка, а именно – ечемик, пшеница, булгур.
През последните години скобарът по нашите реки се лови основно през късна есен и зимата. Искър и Струма буквално се засипват от риболовци. Тук разбира се няма да говорим за бракониерските методи на риболов, които да съжаление са много разпространени сред нашите рибари.Скобарът взема стръвта много по-нежно от червеноперката. Той не дърпа плуващата примамка, а я задържа с хрущялните си устни дълго, без да я глъща. Затова на слабо течение не е ясно дали кълве или стръвта се е закачила за нещо. На бързей кълването се характеризира с внезапно изчезване на плувката. С потапянето на плувката трябва да се засече и толкова по-енергично, колкото е по-слабо течението.
В противен случай скобарът ще изплюе стръвта. При добро кълване скобарът потапя плувката, т.е. задържа стръвта и бавно се придвижва с нея встрани, от което плувката заема под водата косово направление. В повечето случаи се закача в ноздрата, рядко в ъгъла на устата, още по-рядко за долната устна. В първия случай скобарът най-често се изскубва. Едва ли има друга риба, която толкова често да се изскубва от куката. На десет кълванета обикновено има 6-7 пропуска, а от 3-4 засечени скобара само един може да бъде изваден.
Едрият скобар е силна и бойна риба. Засечен, той бързо се втурва в противоположната посока на засичането. Едрият скобар плува на зиг-заг, прави резки движения и остри завои. Риболовците казват, че се дърпа като куче на каишка. Това е най-въртеливата риба, но съвсем скоро се уморява. Ако прътът е гъвкав, а влакното здраво и първият натиск е издържан, скобарът се вади лесно, но продължава да се мята от страна настрана.
Понякога се стреми да изскочи от водата и да се преметне, за да се изскубне от куката. Важно е още в самото начало да покажете главата му над водата и да задържите така няколко секунди. Успеете ли да го направите рибата се успокоява и се вади много лесно.
Нито една риба не се разваля толкова бързо като скобара. Хванат сутринта, следобяд той вече се е омекнал. В гастрономическо отношение скобарът отстъпва на кефала и е по-вкусен в пушен вид или приготвен на консерва.
Не се практикува подледен риболов на скобар.
Източник: riboco.com
