Най-добрата зимна захранка са белите червеи, подавани с прашка
Една от малкото активни риби в реките през цялата зима остава речният кефал. На практика може да се лови през всички студени месеци, дори и в най-мразовитите дни. В общи линии не е особен проблем да се хване просто кефал. Сложното е да се улови трофеен кефал. За такива се считат рибите с тегло над 1 кг. Тези риби растат сравнително бавно и за да достигнат трофейни размери, са се научили да се пазят от всичко и от всички. Все пак има начин да се надхитри някой великан, особено през зимата. Тогава дребните риби са се изпокрили и активни остават основно едрите. На дадения вир ако малък кефал се стрелне и налапа стръвта, едрият го забелязва и рязко губи апетит за продължително време. Поради тази причина е добре да се избират вирове, на които кълват по-рядко, но по-едри риби. Ако сме попаднали на вир, в който кълват по-начесто дребни кефали, скобари или пък морунажи, шансът да примамим трофеен кефал е незначителен.
Практически в почти всяка река се срещат трофейни кефали. В някои повече, в други по-малко, но като цяло едрите кефали през зимата предпочитат дълбоките вирове с непристъпни брегове и паднали във водата клонаци и дървета. В подобни укрития рибите се чувстват спокойни и прекарват там голяма част от времето си. На тези места често е невъзможно да се подаде стръвта и тогава предприемаме тактиката да ги изкараме оттам с помощта на захранката. През зимата е най-добре тя да се състои само бял червей. За целодневен излет са необходими около 600-700 г червеи. Кефалите усещат отдалече червеите и тръгват да ги събират, напускайки укритията си. Точно това е нашият шанс да “зашием” някой големец. В началото на риболова стреляме една след друга 7-8 прашки червеи, след което на всяко изтичане стреляме нова прашка (20-30 червея). Първото кълване често идва бързо – за няма и десетина минути, и тогава започва борбата.
Такъмите, с които е най-подходящо да се лови, са телескоп тип “болонеза”, дълъг между 5 и 7 метра, в зависимост от конкретните условия, плувка тип “буре” от 2 до 4 г, прогресивно утежнение тип “верижка” на основно влакно 0,16-0,18 мм и повод 0,12 мм. Куката е добре да е малка, но много здрава. Аз предпочитам Kamasan 611 X Strong №16 или №14. С тази кука почти не се правят “фитки”, а кефалите не я забелязват и кълват смело. Кълването представлява рязко потъване на плувката, без предварителни попипвания и съмнения за кълване. Ако в такъма нещо не е наред, кълване въобще няма. Ако се ловят по-дребни риби – до половин килограм, и на по-груб такъм, ще има кълванета, но едрите кефали са много предпазливи и най-малкото съмнение ги кара да пропуснат стръвта край себе си. Кефалът е риба, която расте изключително бавно. На петата си година едва надхвърля педя. Кефалите с тегло около килограм са на възраст над 10 години! Поради тази причина техниките на ловене на едър и на дребен кефал нямат много общо помежду си. Освен това едрите кефали са пръснати на голямо разстояние и в даден вир са едва по няколко екземпляра. След улова на една подобна риба често следва пауза от поне половин час докато се завърти следващата. Ако закачим някоя “тупалка” и тя успее да се откачи, не чакайте ново кълване поне час време. Ако обаче успеем бързо да изведем едрата риба от захранения участък и не й дадем възможност да шляпа много, още на следващото изтичане може да последва ново кълване на едър клен.
В този риболов най-важното условие за успех е да се пази абсолютна тишина. Дори празното засичане, съпроводено с изшляпване на плувката на повърхността, прогонва страхливите кефали за известно време. Поради тази причина стръвта не се влачи по дъното, а върви над него и всяко потапяне следва да е от риба. Второто задължително условие е да сте сам на дадения вир. Има ли наблизо втори риболовец, шумът неизбежно се увеличава и… всичко свършва преди да е започнало.
За разлика от другите речни риби, кефалите често се ловят надолу по течението на поне 15 метра под нас. Важно е участъка, който сме избрали, да позволява по-дълго изтичане на такъма и по възможност по-надолу да има потънали дървета и голяма дълбочина, откъдето следва да изпълзят трофейните кефали.
При положение, че се захранва с много бели червеи, стръвта закономерно е бял червей. Нанизват се по 3-4 броя на куката и се пускат по течението, без линията да се задържа. Достатъчно е влакното да е леко изпънато, за да може да се засече ефективно.
През зимата може да се пробва и риболов на фидер, отново с бели червеи. С фидера може да се обловят места, на които е невъзможно да се лови на плувка. Лошото е, че на фидера кефала се лови практически сам и тръпката въобще не е същата в сравнение с уникално емоционалния риболов на плувка.
Напоследък много популярен стана риболовът в Гърция, особено по реките през зимата. Там, тъй като с години практически никой не е ловил риба, популацията на трофейни кефали е чувствително по-голяма в сравнение с нашите реки, но въпреки това рибите са плашливи и трудно уловими. Тази зима има бум в риболова на едри кефали на река Ангиста няколко километра преди да се влее в река Струма.
У нас сега хит е риболовът на река Янтра около злополучния мост край Бяла. Там има огромни пасажи групирани кефали с масово тегло около половин килограм, но се лови и по някой по-едър. Едри кефали сега се ловят и на реките Искър, Струма, Марица, Тунджа и т.н. От язовирите най-силно се представя “Бебреш”.
Излетът
В дните между Коледа и Нова година с група приятели решихме да реализираме един риболов в Гърция, по-точно на река Ангиста между градовете Серес и Драма. Речено – сторено. Пътя не беше натоварен, но на места бе доста заледен. От София тръгнахме при температура – 12°С. Около границата на Промахон температурата вече бе около нулата, а на Ангиста към 8 сутринта беше 4-5°С. Точно беше преминала първата стачка на гръцките фермери, но въпреки това по тракторите им, фучащи насам-натам, имаше окичени черни флагове… Реката беше много бистра. Буквално навсякъде се виждаше дъното. Нивото бе сравнително ниско. Разпръснахме се по отделните вирове. Аз избрах място, под което имаше голям мост, непристъпни брегове и залети дървета, в които очаквах да се спотайват едрите кефали. На същото място преди година видях един колега да вади и доста едри морунажи, но тогава нивото бе доста по-високо. Сега водата се движеше едва-едва и пред мен дъното просто се виждаше. Разпънах 7-метровата си болонеза и се заех с мерене на дълбочината. Като цяло мястото бе доста криво за риболов, но не и за кефали. Пред мен дълбочината дори не достигаше метър и половина. На около 10-20 метра по-надолу, обаче рязко падаше до малко под 3 метра и равно вървеше надолу поне 20 м, след което се увеличаваше още. Точно преди едно залято старо дърво. Именно от там възнамерявах да издърпам елитните торпили. Приготвих кутията с белите червеи и започнах да стрелям прашки с тях нагоре по течението, като се съобразявах с това къде точно ще ги откара течението. Това най-добре си личи по това къде точно кълват рибите. Бях решил днес да не ползвам абсолютно никаква захранка. Само бели червеи – около 700 г. В началото изстрелях десетина прашки и се заех абсолютно точно да премеря дълбочината. Поради плитчината отпред замятах такъма надолу по течението, задържах го на границата на изплитняването и много леко го пусках в дълбокото. В началото пробвах стръвта да изтича на поне 30-40 см над дъното. Ползвах плувка тип буре 4 г, прогресивно утежнение тип верижка, кука Kamasan X Strong B 611 N18 и повод Broad Owner със сечение 0,10 мм. Знаех, че такъмите са прекалено фини за очакваните едри риби, но желаех по-бързо да стигна до кълване. След някое и друго късане си казах, че ще мина “на дебело”. След като плувката влезеше в дълбокото, никъде не докосваше дъното и всяко потапяне следваше да е от риба. След няма и десетина минути плувката рязко изчезна и инстинктивно засякох. Върхът се огъна и затрепери под тласъците на рибата. Веднага разбрах, че не е особено едра. Извадих я бързо, дори леко разочарован, тъй като кефалът едва ли надхвърляше половин килограм. Срелнах прашка-две червеи и отново заметнах. На третото изтичане плувката отново рязко потъна, но след засичането върха просто си остана сгънат на място. Помислих че съм закачил дъното, но последва мощен тласък, от който ми се изясни, че съм закачил истинска риба. Тя вървеше бавно по дъното и дори на моменти си лягаше на него. Ту вървеше навътре, ту тръгваше нагоре по течението. След 5-6 минути я видях в цялата й красота, изплувайки от бистрите води на реката. Направи няколко “черти”, но дългото рамо на болонезата удържаше мощните и напъни. Очаквах всеки момент тънкия повод да се скъса, но издържа. На третия заход я плъзнах в кепа. Уникално красив едър речен кефал, тежащ поне 1,5 кг! Направих му няколко снимки и, айде в живарника. Междувременно не спирах за повече от минута да стрелям червеи. Знаех, че дойдат ли “прахосмукачките”, обират червеите за секунди. След нови 7-8 замятания увеличих леко дълбочината, така че стръвта да се движи на 5-10 см от дъното, но отново без да го докосва. И пак кълване и отново едра риба. Този път тя застана отвъд течението и дълго се любувах на плавните й мощни напъни, с които желаеше да се освободи от проклетата кука. Отгоре на всичко кефалът бе отворил широко устата си и съпротивлението се увеличаваше двойно. Направи няколко опита да се мушне в храстите ту на този, ту на отсрещния бряг, но успях да го прикарам в кепа. Точно докато го изтеглях от водата, се тръсна и… ми строши дръжката на кепа на две! За няма и час бях уловил две доста елитни риби. В това време дойде Вальо и другите двама колеги, които нагоре по течението нямаха успех. Вальо дори заметна с моя такъм и успя да зашие още един едър кефал. Те решиха да се местят надолу по течението, търсейки по-дълбоки вирове. Останах абсолютно сам над моста, по който фучаха тракторите с черни знамена… Денят бе доста мъглив, което всъщност бе голям плюс в тази бистра вода. Продължавах нон-стоп да стрелям червеи. Не по много, но практически без прекъсване. Дори правех по 2 прашки на изтичане. Малко след като приятелите ми тръгнаха, отново закачих много едра риба. Този път обаче не успях да я спра. Резна към отсамния бряг и се наби в някакъв подмол. Усещах, че е закачена, но нямаше как да я отърва от закачката. Оставих въдицата и по брега надолу стигнах до подмола, където хванах влакното. В този момент се чу “тък” и поводът се скъса. Този път сложих от същия повод, но дебел 0,12 мм и кука Kamasan B 611 N16. Вече чувствах такъма по-сигурен и поредната клъвнала риба си позволих да напъна двойно повече. Нея я извадих безпроблемно, въпреки че пак бе над килограм. Установих, че ако бързо извадя рибата от захранвания участък и не й позволя много-много да шльопа, още на следващото замятане и прашка червеи следва кълване. Ако обаче пасажът се уплаши, поне половин час, че и повече няма и съмнение за кълване. След подобна пауза отново последва кълване, но рибата се тръскаше доста по-нервно. От водата се показа хубав распер. Веднага след него улових още двама негови събратя. Нямаха кило, но се бореха отлично. Междувременно, пробвах и стръвта да се тътрузи по дъното, но фалшивите кълванета от закачането й по дъното налагаха засичане, което отново пропъждаше рибите. Поради тази причина ловях на чисто изтичане, без стръвта да докосва дъното. Дори когато прибирах линията, вдигах плувката над водолинията, за да не прави пръски и да плаши едрите капризни риби. В общи линии направих още една серия от десетина риби и един кефал се мушна в някаква закачка и ми скъса. Нямах повече от тези куки. Започнах да сменям различни модели и да ги изхвърлям на всяка втора откачена риба. Изпуснах поне 5-6 риби, докато намеря успешен заместител на Камасан-а. Успешен се оказа стар модел на Gamakatsu, също №16. С него улових още 3-4 елитни риби, когато след поредното кълване въдицата се огъна и рибата бясно започна да развива аванс надолу по течението. Опитах на два пъти да я спра, но уви. Точно преди да се бутне в най-гъстите храсти, я напънах и скъса. Какъв бе този звяр, при положение, че някои от кефалите, които вадих през деня доближаваха двата килограма и се контролираха, не знам. След това безапелационно късане последва пауза от поне час. Междувременно започна да се стъмва и за последния половин час преди мрак успях да уловя само още един кефал. Така или иначе се получи уникален риболов, при който имах над 30 кълванета на трофейни кефали, а успях да извадя успешно 17 от тях! Никога до сега не ми се бе случвало да ловя толкова много и то едри риби на река. Дойдоха Иво и Иван. Те бяха ловили доста риби, но по-дребни, докато Вальо Колев надолу по течението ги бе напипал и освен няколко трофейни скобара, бе уловил и множество скобари, морунажи и по-дребни кефали. Като цяло се бе получил уникално силен риболов и то във време, в което в България се ловеше само на лед или… с голи тройки! Снимахме рибите и ги пуснахме обратно.
След седмица отново посетих реката с екип на Булсатком. Направихме филм за кефалите, макар, че се уловиха едва 8-9 едри риби. Времето беше слънчево, а водата още по-ниска. Рибите кълвяха добре само сутринта и привечер. Тогава успях на червеите да уловя и един едър распер с тегло около 1,5 кг.
След още седмица отново посетихме реката. Аз бях решил да търся рибите другаде, а Вальо и Иво застанаха на старите си места. Учудващо, но тогава на тези места се лови много слабо. Аз заедно с още един приятел напипахме морунажи и дребни кефали в един голям вир, но риби над половинка нямаше. Писна ми за няма и два часа риболов и се върнах на “секретното” място. Едрите кефали си бяха там и отново улових десетина елитни риби следобеда. Най-интересна бе случката, когато улових най-едрия кефал за деня. Клъвна си той като по учебник и започна да развира аванс. Аха да се намушка в клонаците на отсрещния бряг, натиснах го и пак влезе в течението. Направи опит да се забие в подмолите на отсамния бряг, но и от там го издърпах. Точно започнах плавно да го придърпвам към широко отворената глава на кепа и върхът на болонезата ми се оплете във връхчето на надвисналото над водата дърво малко под мен. Лошото бе, че именно там някой преди това бе скъсал някакъв воблер и една плувка с топка влакно. Върхът така се оплете, че линията просто се завари към проклетите жилави клонки. Кефалът си плуваше на повърхността под дървото, здраво закачен за плетката горе. Патова ситуация! В моментите, в които набереше сила да избяга, тънките клони обираха напъните му и го връщаха в изходно положение. Отпуснах влакно и оставих болонезата на стойката. Отидох с кепа под дървото, но нали вече беше счупен и съответно скъсен, не стигах с него рибата, за да я кепчосам. От калъфа с въдици извадих мач пръта си, на който имаше вързан такъм. Викам си, сега ще закача с него влакното и ще дръпна кефала в кепа. И “прецизно” заметнах такъма… право в клоните на дървото! Тотална тъпотия. При това се подхлъзнах на калния отвесен бряг и едва не се сурнах във водата. Кефалът спокойно си плуваше и се наслаждаваше на моите нескопосани опити да го откача от “бесилото”. Нямаше как, отидох до сака с такъмите си и бавно вързах на мача олово и кука! Този път закачих правилното влакно и леко-леко подложих кепа под едрата риба, давайки й възможност най-сетне да се плъзне в него. Определено този бе най-трудно изваденият ми кефал. При това такъмът даде тотална щета и се наложи да правя друг. След това вързах плувка 2 г, надявайки се да стане по-прецизна линия. И с този такъм закачих една-две риби, но тежкият такъм определено вършеше по-добра работа и презентираше стръвта по-удачно.
С няколко думи мога да обобщя, че река Ангиста в Гърция държи много, при това едри кефали, но те се ловят трудно и само на места. Ако застанете двама души да ловите един до друг, няма да уловите нито един подобен кефал. Ако хвърляте захранка, също е много вероятно да ги пропъдите. Трябва да се пази абсолютна тишина, в противен случай по-добре търсете морунажи или скобари. Те не са толкова придирчиви. На стръв на плувка едрите кефали се ловят най-добре през зимата, тъй като милиардите дребосъци не са активни. В топлото време червеите се атакуват на секундата от дребни морунажчета или кефалчета. Тогава на помощ идват блесните и воблерите.
Трофейни кефали със сигурност може да се ловят и на доста български реки, но в Гърция просто рибата е повече и може да се ловят по повечко трофейни риби за ден. Лошото е, че окупацията на гръцките водоеми и реки от нашенските терминатори продължава с пълна пара и освен, че се прибира много риба, се и хвърлят тонове боклуци. Факт, заради който гърците скоро ще ни “врътнат кранчето”.
От Калоян Белополски
Източник: ribibg.com
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
