Къде зимуват раците, вижте тук! Европейският речен рак (Astacus astacus) е сладководен вид прав рак от семейство Astacidae. Установен в 28 страни, като извън Европа се среща единствено в Мароко. Той е особено ценен като кулинарен продукт в Скандинавските страни, където населява различни водоеми. В естествени условия дължината му рядко надвишава 15 см. Макар и рядко се срещат и значително по-големи екземпляри от порядъка на 17-20 cm и тегло 200-250 гр. Отличава се от езерния, най-вече по очевидно по-широките си щипки.
Окраската е предимно кафява, но варира в зависимост от грунта на водоема. Речния рак живее в незамърсени реки и езера с песъчливо или каменисто дъно. Най-подходящи за него са водоеми със съдържание на кислорода от 5,4 до 9,1 mg/l и оптимална температура от 17-18 °C, с адаптивни възможности от 4 до 28 °C. По литературни данни, речният рак достига полова зрялост на 2-3 годишна възраст, при дължина на тялото от 6,5 до 8 cm, като мъжките индивиди съзряват по-рано. Размножителния период е октомври — ноември, след което женските отделят хайверните зърна и навлизат в укритията. Отделянето на яйцата и оплождането им се извършва от 2 до 45 дни след копулацията. Ембрионалното развитие продължава около 6 месеца. Оплодените яйца се намират под абдомена закрепени за плеоподалните крачета на женската. Скоро след излюпването си, личинките линеят, като след първата смяна на обвивката вече приличат напълно на възрастните индивиди.
В естествени условия през първата година, рачетата линеят от 4 до 7 пъти. Честотата на смяна на обвивката намалява с напредване на възрастта. Непосредствено след подмяната на старата, раците навлизат в укритията, които не напускат до втвърдяването на новата хитинова обвивка. Обикновено водят уседнал начин на живот и не мигрират, ако хидрохимичните условия на водоема са постоянни. За убежища копаят дупки или използват камъни или коренища. Храни се предимно нощем.
В естествени условия най-важно знание за изхранването му има растителността, като малките екземпляри се хранят със зоопланктон. Общо взето се счита, че има широк хранителен спектър и в повечето случаи специалистите го определят като всеяден. Главните врагове на речния рак са норките, змиорките, костурите, щуките, видрите и ондатрите. Европейският речен рак е определен от IUCN като уязвим вид. Къде зимуват раците ли, ами в подмоли, под камъни и в корените на дърветата! Те са уязвим вид и трябва да се пози тяхната популация, но за съжаление са деликатес, който е предпочитан не само в Европа, но и на Балканите.
В кулинарията са предпочитани едрите екземпляри и именно те са тези, които имат полова зрялост и са носители на добрите яйца като генотип – големият рак дава повече яйца и има генетичен материал, който е доказал своите качества и за предпочитане да се размножават гените на едрите и силните екземпляри.
Замърсяването на водоемите също е голям враг като добавим и източването на реките и язовирите раците стават лесна плячка за бракониери и дивеч. Дивите прасета обичат калта и да си похапват раци. Къде зимуват раците ли, ами ако не се грижим за тях скоро от уязвим вид ще се превърнат в застрашен и след това в изчезващ вид! Раците са важен вид от водната екосистема като те са чистачите на водоемите и прочистват водоемите от умрели риби, което намалява токсичната среда във водата!
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net