Тактиката
Как да определим къде се крие кефалът? Трудно е, защото често той не дава почти никакви признаци за присъствието си на повърхността. По това кефалът се отличава от распера. Ловът на кефал е статичен, изисква голямо внимание. Търсенето на кефал в малките водоеми се свежда най-напред до облавянето на плитчините с различна дълбочина, а също и струите под обрасналите брегове и нависналите храсти. Има и друга особеност на кефала – на едно и също място поведението му може да се променя не само в рамките на един сезон, но и за по-късо време в зависимост от нивото и прозрачността на водата.
Затова риболовецът, търсейки кефал, трябва да се движи по водоема. Има случаи, когато кефалът на всички участъци е слабоподвижен. Ако липсва кълване, е добре да експериментирате с хвърлянето. Но в повечето случаи, ако не кълве, е по-добре да смените мястото отколкото примамката.
Има общи закономерности в поведението на кефала. Ако плиткият участък се раздели на три части – начало, плитчина с максимално течение и изход, то кефалът може да се появи и на трите места. Според класическите представи той предпочита самата плитчина и участъка, който се намира по-надолу от нея. Наличието на кефал в началото на плиткия участък зависи от силата на течението на това място. Ако плитчината започва рязко, в началото й течението е слабо, което не е привлекателно за кефала. А когато силата на течението се увеличава постепенно, началато на плиткия участък е по-перспективно и тук можете да откриете голям екзепляр. В средата на участъка, където течението е много силно, големи кефали се срещат рядко. Понякога рибата се появява близо до центъра, но се лови основно по-надолу от плиткия участък, където течението се забавя, а дълбочината се увеличава. Ако в зоната от долната част на плитчината до централната има много подводни укрития, големият екземпляр може да се открие и на силното течение.
Дребните и средните кефали излизат на най-силните струи и е задължително тези места да се облавят. Перспективен е участъкът, където забалежимо се понижава нивото на водата и повърхността й остава гладка. Дълбочината тук може да бъде 15-20 см, но това не смущава кефала.
За лов на кефал успешно се използва плуващ воблер. Този метод обикновено се използва за облавяне на крайбрежния участък под обраслия бряг, така се облавят и струите, които преминават под нависналите над водата храсти. Хвърлете воблера към противополжния бряг под прав или осткръ ъгъл по отношение на течението. Тук всичко зависи от скоростта на течението. Ако е голяма, намотаването трябва да бъде максимално бавно или въобще да липсва. Главното е да се чувства играта на воблера. При всяко течение за добър контрол на играта на примамката може да се използва неравномерно движение с подръпване на воблера. При средно и слабо течение неравномерното движение осигурява по-голяма привлекателност на примамката за рибата. Помнете, че колкото е по-голяма скоростта на движение на примамката, толкова е по-малка вероятността кефалът да кълве. Кефалът е хазартен тип риба, резките му маневри по течението често са недостатъчно координирани.
Сезонни особености в поведението на кефала
Кефалът става активен едновременно с появяването на майските бръмбари, а пикът в кълването е в началото на лятото. По това време той се храни през целия ден. Постепенно кълването отслабва, неговият минимум е по време на юлските жеги. Средните и големите кефали в летните горещини се хранят много дозирано. Често това става във вечерно време и през нощта. Когато през август водата започне да се охлажда, активността на големите кефали, включително и през деня, се повишава. Но тя не е толкова голяма, колкото е била през пролетта и лятото. През септември кефалът става доста хищен и се храни основно през деня. По това време трябва да го търсим на участъци със слабо течение, прилежащи до плитчините. През октомври активността на кефала забележимо спада.
Ловът на кефал вечерно време невинаги има успех. Основната ви задача е да намерите участъка, в който рибата се появява през нощта. За лов през нощта можете да използвате леки плаващи модели воблери. Дистанцията на хвърляне на примамката трябва да се подбере внимателно, защото в тъмнината се повишава рискът от зацепване в бреговата растителност при хвърлянето. Хвърлянето е бавно, срещу течението. Другите посоки на хвърляне са по-малко удобни.
Кълването
Това е един от най-приятните и привлекателни моменти при лов на кефал. За кефала е характерен мощният удар, който го отличава от всички останали риби. Разбира се, има и изключения – понякога кефалът увисва на примамката без удар. Такъв вид кълване става в два случая: при минимална скорост на движение на примамката или при лов на повърхността на водата в места със слабо течение, когато кефалът атакува примамката отдолу или гонейки я.
Силата на кълването зависи и от активността на рибата. При висока температура на водата, каквато е през юли, и ударът, и съпротивата на кефала могат да не са толкова впечатляващи.
Проблем за начинаещия риболовец са повечето фалшиви кълванета. Това е неизбежно при лов на течение. При лов на кефал в плитък участък на воблер Yo-Zuri L-Minnow 44 с две остри тройки Owner 35% от кълванетата са такива, когато спинингистът усеща единичен удар. Още около 20% стават при бърз спад на течението 2-3 секунди след засечката. Тогава спинингистът усеща бърза серия еднакво мощни удари. Рядко се случват сривове след продължително вадене на кефала – обикновено в 5% от случаите. Всичко зависи от майсторството на спинингиста и качествата на спининговия прът. В почти половината от случаите борбата след засечката завършва с успешен за риболовеца изход.
Ако кефалът се е закачил, най-решаващи са първите 2-3 секунди, от които зависи изходът от борбата. По-нататък ваденето трябва да се извършва уверено. Пълтната месеста паст не дава на кефала големи шансове за спасение.
„Хванал-пуснал”
Не всички наши риболовци могат да разберат и оценят важността на принципа „Хванах и пуснах”. Запазвайки рибата в реката, вие всъщност я запазвате преди всичко за себе си. Не бива да се успокоявате с мисълта, че този водоем е далеч от мястото, където живеете и че повече няма да дойдете тук. Ако кълве добре, ще поискате да дойдете пак. Необходимо е да знаете как да постъпите с рибата, за да оцелее, след като я пуснете. Това се отнася особено за кефала. Първо той няма много висока кулинарна стойност. Дребните и средни екземпляри не са много вкусни, както и да ги приготвите. Но ако кефалът е 1,2-1,5 кг и повече, това значи, че е натрупал доста мазнини и месото му има приятен вкус.
В горещините кефалът атакува жадно воблера и в повечето случаи веднага се хваща на двете тройки. Предната тройка се забива в пастта му в 60-70% от случаите. Задната тройка често пробива очите. Очевидно е, че колкото по-малки са тройките на примамката, толкова по-малка е вероятността да раните рибата. При лов с един тройник резултатното кълване значително спада. Така че, ако искате да пуснете рибата, използвайте воблер само с една тройка (предна). Още повече че той по-рядко се зацепва.
Ако сте хванали дребен или среден кефал, извадете го от водата, като го вдигнете на влакното. Задръжте над водата, претеглете го заедно с воблера. Извлечен по този начин от водата, кефалът застива дълго в неподвижно положение, което позволява да бъде претеглен и сниман. Примерът ви, когато пуснете обратно кефала, е достоен за подражание.
Маскировка и внимание
За това, че кефалът е много внимателен, знаят почти всички опитни риболовци. Освен това повечето време прекарва в горните слоеве вода. От това следва, че когато го ловим, трябва да се държим внимателно. Всъщност най-изострено внимание има расперът, докато кефалът не е толкова бдителен, особено в периода на популацията. По това време той може да се хване на няколко метра от спинингиста. Маскировката и вниманието на риболовеца тук са решаващи фактори, които определят резултата от риболова. Когато имаме идеална маскировка, кефалът може да атакува примамката на 30 см от върха на пръта.
Понякога кефалът обича да стои плътно до обраслия бряг. Ако имате възможност да ловите в основата на това място, трябва да помислите за маскирането. Най-добрият вариант е да използвате крайбрежната растителност. Ако тя липсва, се налага да се снишите и внимателно да приближите мястото на лова.
Когато риболовецът е във водата, правилата на поведението му са други. Колкото по-дълбоко навлиза във водата, толкова по-малко се бои кефалът от него. Това се обяснява с особеностите на зрението му. Роболовецът се забелязва най-слабо, когато се намира близо до рибата, малко по-високо по течението или в посока, почти перпендикулярна на течението. За кефала, който се намира по-ниско по течението, са по-важни „показателите” на органа на страничната линия, който съобщава на рибата за намиращ се по-нагоре неизвестен обект, така че риболовецът лесно се забелязва от кефала. Освен това кефалът и всяка друга риба в плитките участъци стои с главата нагоре към течението и вижда риболовеца пред себе си. В тази ситуация риболовецът трябда да се движи отдолу нагоре. Хвърлянето става точно нагоре по течението. Сложността на този метод се състои в това, че примамката на плитките участъци се движи и потъва много бързо, но предимството е, че кефалът не вижда и не чува риболовеца.
Най-недопустимото при лов на кефал е ловенето в пълен ръст от висок бряг или от височина, където липсва маскираща растителност. С една дума появата на риболовеца на обрасъл бряг никога не остава незабележимо от кефала, който обитава горните слоеве на водата.Често по време на лова се появяват любопитни зрители, което влияе зле на лова. „Овчарят е главният враг на риболовеца на кефал” – не един риболовец е направил това умозаключение.
И така при търсенето на кефал максималното спазване на маскировката и вниманието са най-важните моменти в тактиката на лова. Понякога това изисква много усилия.И главен съюзник на рибата може да се окаже мързелът на риболовеца. Помнете, че загубата на концентрация и способността да размишлявате и анализирате ситуацията на риболова винаги се отразява отрицателно на резултата.
Когато са спазени всички условия на маскировката и вниманието, намерен е активният кефал, заета е стратегически вярната позиция и успешно е подадена правилната примамка, резултатът може да бъде зашеметяващ.
Автор: Николай Тодоров
Източник: riboco.com
Виж повече на : ribari.net
