Най-важният момент от кълването на скобара е захранката.
Който първи от риболовците хвърли захранката на нужното място, той и ще улови. Всички скобари от близките разстояния се струпват около захранката му. Ние сме свикнали захранката на скобара да е основно от хляб, но много добър резултат дава и елдата смесена с глина или подправена с конопено или ленено масло.
Към захранката каквато и да е тя задължително трябва да се добавя и бял червей, ако това ще е стръвта на която ще го ловите. При силно течение е необходимо да се използва специално лепило за слепването на червеите към захранката и глината. В противен случай течението ги отнася и скобарите хукват да ги гонят.
Важен компонент в захранката, независимо дали е купена от магазина или направена домашно, е лененото или конопено масло. То й дава много силен аромат, който рибата усеща отдалеч, освен това има и слабително действие, което ще накара рибата отново да дойде да се храни. Освен конопено и ленено масло някои добавят в кашата няколко капки ефирно масло – ментово или анасоново, особено е полезно да се употребява масло от дървото родия (oleum rhodii) , защото то не съхне толкова бързо, но е по-спорно от другите.
Най-добрата захранка за скобар според чуждестранната преса на слабо течение са трици и мравешки яйца. Недостатък на тази смес е, че събира много дребосъци. Някои риболовци предпочитат за захранка на скобара едри пшенични зърна, предварително опечени, плюс мравешки яйца. Всичко се смесва с глина, за бързо течение сместа е по-лепкава, за слабо течение – по-рохкава.
В захранката може да се добавят извара, яйца и трици. Ако стръвта е личинка, в захранката също трябва да има личинки. Обикновено личинките се използват в захранката в късна есен.
На дълбоки и достатъчно бързи места, ако има много скобари, е добре да се употребява тежка захранка, а именно – ечемик, пшеница, булгур.
През последните години скобарът по нашите реки се лови основно през късна есен и зимата. Искър и Струма буквално се засипват от риболовци. Тук разбира се няма да говорим за бракониерските методи на риболов, които да съжаление са много разпространени сред нашите рибари.
Скобарът взема стръвта много по-нежно от червеноперката. Той не дърпа плуващата примамка, а я задържа с хрущялните си устни дълго, без да я глъща. Затова на слабо течение не е ясно дали кълве или стръвта се е закачила за нещо. На бързей кълването се характеризира с внезапно изчезване на плувката. С потапянето на плувката трябва да се засече и толкова по-енергично, колкото е по-слабо течението. В противен случай скобарът ще изплюе стръвта. При добро кълване скобарът потапя плувката, т.е. задържа стръвта и бавно се придвижва с нея встрани, от което плувката заема под водата косово направление. В повечето случаи се закача в ноздрата, рядко в ъгъла на устата, още по-рядко за долната устна. В първия случай скобарът най-често се изскубва. Едва ли има друга риба, която толкова често да се изскубва от куката. На десет кълванета обикновено има 6-7 пропуска, а от 3-4 засечени скобара само един може да бъде изваден.
Едрият скобар е силна и бойна риба. Засечен, той бързо се втурва в противоположната посока на засичането. Едрият скобар плува на зиг-заг, прави резки движения и остри завои. Риболовците казват, че се дърпа като куче на каишка. Това е най-въртеливата риба, но съвсем скоро се уморява. Ако прътът е гъвкав, а влакното здраво и първият натиск е издържан, скобарът се вади лесно, но продължава да се мята от страна настрана. Понякога се стреми да изскочи от водата и да се преметне, за да се изскубне от куката. Важно е още в самото начало да покажете главата му над водата и да задържите така няколко секунди. Успеете ли да го направите рибата се успокоява и се вади много лесно.
Нито една риба не се разваля толкова бързо като скобара. Хванат сутринта, следобяд той вече се е омекнал. В гастрономическо отношение скобарът отстъпва на кефала и е по-вкусен в пушен вид или приготвен на консерва.
Не се практикува подледен риболов на скобар.
Източник: riboco.com
Виж повече на : ribari.net
