Най-големият естествен развъдник на почти всички видове риба, обитаващи вътрешните водоеми, е река Дунав. Изключение правят видовете, които населяват т. нар. пъстървова зона на реките.
За риболовците по Дунава наред с познатите и предпочитани местни видове – див шаран, сом, щтука, скобар, уклей и т.н., белият амур е сред най-желанитс трофеи.Но за това ще ви трябват добри риболовни принадлежности закупени от някой риболовен магазин.Той е далекоизточен вид, аклиматизиран в Дунав и доста наши язовири.
Заедно с дивия дунавски шаран амурът е може би е най-силната и борбена риба в нашите води. И това е естествено, като се имат предвид внушителните размери, които може да достигне -1,5 м и 40-50 кг.Амурът има дълго, леко странично сплеснато тяло, със сравнително голяма уста и доста едри люспи. Гърбът му е по-тъмен сиво зелен, а коремът е по-светъл. Малките амурчета донякъде приличат на речен кефал. Улавят се извънредно рядко на въдица поради факта, че се хранят главно с планктон и микроорганизми. Едрите амури предпочитат растителна храна. Затова с тях често се зарибяват обрасли водоеми. естествени условия хайверът му не може да се излюпва, поради което зарибяването става изкуствено.
По река Дунав амурът обитава дълбоки участъци с умерено и силно гсчешю и пясъчно или каменисто дъно. По мои наблюдения в язовирите рядко се прави специализиран риболов на амур. Но на река Дунав, а също и по долните течения на Янтра, Искър, Осъм, Огоста и др. не е рядко явление. За риболов на амур най-подходящи са месените юли, август и септември, като най-интензивното кълване е през август. На плувка се лови инцидентно, когато сме заметнали за друг вид риба. Класическият риболов на амур е „на тежко”. Използват се дебелите двуко- ленни пръчки от вибростъкло с дължина 2,60 – 2,80 м иди здрави 3,00 – 3,50- метрови телескопи с акция 150-250 г. По-голямата дължина е от решаващо значение за изморяванего на закачената риба. Подходящи са мощни макари е капацитет 100-150 м 0,50. Влакното е 0,40-0,50 мм. Куките са №1, 1/0. понякога 2/0 орловки, закалени, сравнително дебели. Прави се обикновен монтаж с 1 кука, вързана на 30-35-сан- тиметров повод преди тежестта.
Най- употребяваната стръв са малките червени доматчета от сорта Пловдивска консерва.Те са по-твърди и се задържат добре па куката. Ако не разполагате с такива, можете да използвате и парче от обикновен, но също твърд домат. Поставянето на стръвта може да стане по обичайния начин, но понякога доматчето се разкъсва и не може да се закрепи добре. При другия начин се използва дебела игла (губерка), с помощта на която влакното на повода се прокарва през доматчето, което се смъква до извивката на куката. При този начин на поставяне може да се употреби и средноголяма (№ 3-4) кука. Желателно е острието или остриетата да се оставят открит.
Вместо домат могат да се използват и други зеленчуци, съшо така сиопчета люцерна, детелина, магданоз и др. подобни. Линията със стръвта се замята немного навътре (на Дунав далечното замятане най-често носи неуспех, защото силното течение отнася линията успоредно на брега). Използването на лодка е преимущество. Ако замятането става от брега, задължително се използват стойки, обикновените дървени чатали не са особено подходящи. Много важно условие е правилното регулиране на аванса. За изваждането на амура са нужни също по-голям кеп.
Автор: Милен Сакакушев
Източник: carp.sukicarp.com
Виж повече на : ribari.net
