В жизнения цикъл на всяка риба има периоди на голяма и малка активност. Рибите, при които това редуване има ярко изразен сезонен характер, се отнасят към топло – и студолюбивите видове. Първите се чувстват най-комфортно в летните месеци, вторите се активизират в студена вода. От друга страна има немалко видове риби, които се ловят добре и през зимата, и през лятото и между сезоните. Типичен пример за риба, която не е особено пристрастна нито към топлината или студа, е костурът, който е най-активен през ноември. Ловът на костур преди първия лед, през първите зимни месеци носи богат резултат и е добре познат на всеки риболовец. В материала ще стане дума за малкоразпространения лов на спининг.
Водоемите
Ако през лятото е трудно да се намери мястото, където костурът да не може да се открие, в предзимния период всичко е другояче. За да го намерите, трябва да изследвате достатъчно широк участък от водоема и то без едно кълване. Може пътьом да хванете бяла риба или щука, но костурът няма да се прояви. Предзимният риболов на костур е възможен и в изолирани от реката водоеми. Много успешно в този период се лови на баластриери, които са свързани с протоци с реката или канал. В различно време по канала в баластриерата и обратно се движи различна риба. Например в средата на октомври стадото костури излиза от реката и отива в баластриерата, за да изкара зимата там. Защо се случва това, можем само да се досещаме, но една седмица преди да настъпят големите студове, числеността на костурите в баластриерата се увеличава няколко пъти.
Времето
Средата на октомври е един усреднен срок за началото на есенното движение на костура. В топла есен той може да се движи до края на месеца. Храненето на костура с всеки ден се засилва, достигайки апогея си преди застудяването и първия лед. Всъщност това време трябва да се има предвид от риболовците. Преди него се лови на спининг, а след това, като се изчакат няколко дни (докато ледът укрепне) с отвесно блеснене. Ледът на дълбоките кариери се получава седмица две по-късно отколкото на езерата. Обикновено предзимният риболов на костур включва периода от първата половина на ноември. Костурът обикновено е дневна риба, а ноемврийският ден е кратък. Най-интересното се случва между 9 и 15 часа.
Такъмът
Когато температурата навъздуха е около нулата и все по-устойчиво попада в отрицателния диапазон, оставете вкъщи спининга, не ви съветваме да подлагате скъпата пръчка на експеримент за оцеляване. Има случаи, когато на студа прътите на базата на карбона просто се разпадат от умерени натоварвания. В нашия случай е подходящ спининг от стъклопласт с максимално тегло на замятане на такъма 15-30 грама, мощността му е малко по-голяма от онази, която е характерна за средните костурови пръти, но това има две обяснения. Костуровите примамки късно през есента са малко по-тежки от летните лесни и туистери, а и костурът в навечерието на зимата е по-едър. Поради голямото тегло на примамката може да се използва всякаква макара. Диаметърът на влакното на безинерционната макара – 0,24-0,27, на инерционната – 0,30-0,36 мм.
Примамките
Въртящите се блесни, на които костурът се лови през лятото и ранна пролет, през есента са съвършено неефективни. Играта им в това време малко привлича костура, трудно се води на голяма дълбочина. Изборът на примамка се определя от променените пристрастия на костура. Поради наближаването на зимата той все повече се привлича от примамки, които се движат във вертикално направление. През септември вече се увеличават случаите, когато костурът се лови на люлеещи се блесни, които се водят стъпаловидно, а от втората половина на октомври костурът, избирайки между хоризонталното и вертикалното движение на примамката, вече явно предпочита второто. Затова сега за нас са интерес само тези от тях, които могат да се водят стъпаловидно, а именно – пилкерите, силиконовите рибки, туистери и виброопашки. Пилкерите, т.е. комапктните тежки блесни с издължена форма, повече известни в чужбина, отколкото у нас. В Европа са популярни Юкер, а в САЩ извън конкуренцията са тежките блесни на компанията Хопкинс – моделите от серията „NO=EQL“, които сякаш са създадени за ноемврийския риболов на костур. Ако не разполагате с тези блесни, използвайте обикновена отвесна блесна – едра костурова или малка за бяла риба. Ноемврийският костур еднакво добре взема и на пилкер и на силиконова рибка. Рибката побеждава заради голямата си универсалност – тя е еднакво добра както за средни (4-6 метра), ттака и за големи (8-12 метра) дълбочини. Металните блесни бавно потъват и при лов на дълбочина повече от 5-6 метра лошо се усеща докосването на дъното. Затова тяхното използване се ограничава в средни дълбочини или при лов от лодка.
Основната особеност на костуровата силиконова рибта са малките й размери. Дължината на рибката е 45-50 мм, снабдява се с двойка куки № 8,5 или тройка №7 и напръв поглед с непропорционално тежка тежест – 15-20 грама. Всъщност само това съчетание – малка рибка и тежка тежест, най-добре действа на големи дълбочини. Туистерите и виброопашките нямат предимство пред силиконовата рибка, те са равнозначни. Тежка тежест е нужна и на туистерите – теглото на джиг-главата не бива да бъде по-малко от 12 г. Цветът на примамката било туистер, силиконова рибка или блесна, не е толкова важен. Костурът еднакво добре кълве и на бяла, и на жълта, и на сива примамка…
Техника на лова
Ако правилно сте избрали мястото и времето на лова и сте се въоръжили добре, всичко останало в техническо отношение можете да направите лесно. През ноември костурът се разхожда по целия водоем. На всяко място можете да разчитате на успех. Удобно е да ловите от подветрената страна на брега – когато вятърът духа в гърба, и се усеща отчетливо кълването, а примамката лети надалеч. Далечината на замятането може да има голямо значени, понякога всички кълванета стават на 40-50 метра от брега, макар често да се случва костурът да взема и далеч от брега и под самия бряг. Във всеки случай не бива да се ограничавате в далечината на замятането.
Техниката на лова е достатъчно проста. Замятаме, даваме на примамката да се спусне на дъното в среден темп с няколко оборота на макарата, пак позволяваме на примамката да падне на дъното и т.н. Ако се окаже, че костурът кълве само надалеч, за да не губим време, бързо намотаваме влакното и замятаме отново. Кълването на ноемврийския костур се възприема на дългото влакно много слабо. Примерно в половината от всички случаи костурът просто виси – усещаме някаква съпротива на другия край на влакното и не можем веднага да се убедим, че не сме закачили рак или клонче. На второ място кълването прилича на кълването на дребна риба – леко почукване по време на паузата. А най-нетипичното за предзимния костур кълване е несиле, но отчетлив удар при намотаването на влакното. При целия хаос от външни прояви на кълването костурът хваща много лакомо примамката. Силиконовата рибка или туистерът се оказват напълно в устата му, само тежестта виси отвън. Костурът се засича сам, засечката може да бъде оправдана само при отчетливо кълване по време на паузата. Ако костурът увисне, значи той е на куките, а допълнителното засичане може само да навреди, като разкъса тънките му устни.
Костурът е стадна риба, затова при последователно замятане се хващат 3-5 екземпляра, макар че основната маса хванати хищници все пак са самотници. По време на късата светла част на деня обикновено се хващат 10-15 костура със средно тегло около 300 г. Често се улавят и екземпляри от половин килограм и повече.
Източник: riboco.com
Виж повече на : ribari.net
