Екип румънски рибари организира и изпълни успешно операция по улавянето на 30-годишна есетра, показваща на пръв поглед необясними признаци на слабост. Моруната, която е най-едрият представител на есетровите риби, е отглеждана в плен в езеро в района на Кълъраш, недалеч от Силистра. След като я извадили на сушата, рибарите установили, че тя е погълнала голямо количество пластмасови отпадъци, попаднали в сладководния водоем. Стряскащата новина за кратко време обиколи социалните мрежи в Румъния.
„Операцията по улавянето на рибата премина гладко и без особени усилия, защото тя не се съпротивляваше много. Поставихме я на носилка и бързо я занесохме на понтона, за да я прегледаме внимателно. Не изглеждаше ранена…, но все пак си личеше, че в нея има нещо… В устата ѝ открихме цяла купчина от пластмасови отпадъци и найлонови торбички. Операцията, която продължи около 2-3 минути, завърши с изваждането на тези неща, които нямаха нищо общо с нейната естествена храна“, заяви рибарят Дан Константин.
Арена на събитията беше езерото Салурещи, известно като място за риболов на култивирани шаран, сом и есетри. Според местните рибари спасената моруна е на възраст около 30 години, тежи 170 кг и е дълга почти 240 сантиметра. „Доколкото ми е известно, такива големи екземпляри са истинска рядкост дори в аквакултурите.“, каза още Константин.
Може би неслучайно, но рибарят, спасил огромната моруна, в ежедневието си е … автомеханик. Той се шегува, че е отстранил „неизправността“, но, ако се замислим за причините, осъзнаваме, че подобни инциденти вече не попадат в категорията „случайни произшествия“. Тук става въпрос по-скоро за безотговорността на човека, когато изхвърля отпадъци по бреговете на реките и езерата и когато упорито отказва да рециклира.
„Не може да се каже със сигурност, че някой нарочно е изхвърлил тези отпадъци в езерото. Найлоновите торбички могат да дойдат по въздух, долитайки от някоя от близките ферми или може да са донесени от птици … Нека не забравяме и че торбичките с пясък често се използват за предотвратяване на наводнения. Каквато и да е причината обаче трябва да сме внимателни, защото тези отпадъци могат да бъдат сбъркани с дребни риби и погълнати от по-едрите хищници“, каза Дан Константин.
Природозащитната организация WWF от години работи активно за опазването на тези риби, считани за едни от най-мистериозните обитатели на Дунав и Черно море. Достигайки тегло от над един тон и дължина от над пет метра, моруните са не само най-големите есетри, но и най-големите мигриращи риби в света. Въпреки че могат да живеят в продължение на един век, те се размножават само няколко пъти в живота си, защото навлизат в полова зрялост на 16-20-годишна възраст. Днес в долното течение на Дунав са единствените размножаващи се популации на четири вида есетри в Европа. Това са моруната, руската есетра, чигата и пъстругата, докато улов на шип и атлантическа есетра не е регистриран от десетилетия. Eсетрите са сред най-застрашените риби в световен мащаб, като всичките 27 есетрови вида са записани в Червената книга на Международния съюз за защита на природата.
Сътрудничеството между WWF и професионалните рибарите е от решаващо значение за оцеляването на дунавските есетри. Чрез събирането на данни, експертите на WWF имат възможност да картографират потенциални места, където тези риби хвърлят хайвера си, да проучат техните миграционни коридори, както и да се запознаят с особеностите на поведението им. Няколко рибари от България, Румъния и Украйна вече се свързаха с WWF, за да споделят информация за есетрите, които са уловили, измерили и пуснали обратно във водата.
„Според Международния съюз за защита на природата никоя друга група видове в световен мащаб не е по-застрашена от есетрите. Затова не може да има по-подходящ символ на борбата срещу изчезването на биоразнообразието в Европа от тях“, казва Беате Щрибел от WWF. „В случая с есетрите, за разлика от другите риби, броим всеки един отделен екземпляр“.
Усилията, разбирането и добрата воля на рибари като Дан Константин са от огромно значение, за да опазването на есетровите популации. А ние от WWF се надяваме, че действията му ще послужат като пример и вдъхновение за неговите колеги по поречието на Дунав. Що се отнася до работата с рибарските общности, тя ще продължи да бъде ключова част от природозащитната ни дейност и за напред.
Източник: wwf.bg
Чудите се защо трябва да почистваме водоемите ли?
