Рибарска карантина – това може да се квалифицира като домашно насилие. Рибарите са хора, които обичат да се слеят с природата, хобито им не е само страст, а и състояние на духа.
Тази рибарска карантина е вид изпитание на духа. Навън природата се разлиства, пеят птици, а небето от време е синьо, слънцето така предизвикателно , че няма как да не си за риба, но има как правителството да си измисли ограничение, което налага да си седим по домовете. Тези, които гледат рибарските канали са още по-нещастни, защото чувстват, че нещо е навън, сърцето им е там на Гьола, обувките са още пред вратата, въдиците са в гаража или в колата, а ти си вкъщи пред телевизора.
Правителството гласува още ограничителни мерки сякаш тази карантина няма да има край. Това не е изпитание на духа, това е наказание за всички ние, които гласувахме и тези, които не гласуваха. Някак си това е политически урок независимо дали гласуваш, или не, независимо за кого гласуваш всички ще бъдат наказани. С данъците, които избират, с таксите и цените, които променят гласуваш или не занимаваш се с политика или не те се занимават с нас без значение на пол, етнос и религия като всички сме заложници на политиката глобална или национална.
Е така, е то рибарска карантина или правителствена гилотина все едно, че язовирите празни, рибарниците сухи и всички са нещастни. Какво е вашето мнение – правителството ще вдигне ли рибарското ембарго за сезона на шараните или следващият риболовен сезон ще е на лед като предният?
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
