Михалцата е единственият сладководен представител на семейство трескови. Обитава р. Дунав по протежение на цялата ни северна граница, но е почти непознат обект за спортния риболов.
Достига дължина 1 м и тегло 25 кг, според някои източници до 32 кг. По външност наподобява сапа, но тялото й е покрито с много дребни люспи. Устата й е осеяна с множество дребни зъби. На долната челюст има само едно мустаче, което е отличителен белег на тресковите риби, а при ноздрите още две къси мустачки.
Като типично студенолюбива риба, тя предпочита студени и чисти води с каменисто дъно, полузатрупани с пясък коренища и завлечени при пълноводието дървета. Напуска местата, където наносите затрудняват укритията. Активна е само при температура на водата под 12 градуса. При 15 градуса се прибира в укритията – дупки и подмоли в камъните или брега, коренища или паднали в реката дървета. През лятото изпада в летаргия. Активна е предимно през нощта, в студено и облачно време. Колкото по-ниска е температурата и времето е по-лошо, толкова е по-активна. Унищожава огромно количество дребна риба, в това число и малките на ценните видове риби. Не причаква жертвите, а активно търси с помощта на слуха, обонянието и осезанието си. Размножава се от края на декември чак до февруари на каменисто дъно и бързо течение. Ловът е много прост и не изисква особени навици и умения. Най-често използваните влакна са от 0,50 до 0,70 мм, за преодоляване на неприятностите с подводните коренища.
Михалцата се лови на червеи, жаби, раци и всички видове дребни риби, колкото по-бодлива е рибката, такова е по-предпочитана. Тя обожава ропеца, наричан още бабан – плевелна. дребна костурова рибка, обитаваща същите водоеми. Ропец може да се налови и през зимата на дупка в леда, наред с костура. Идеалното време за риболов са облачните нощи при новолуние, по време на снежни виелици. При пълнолуние и през деня, макар и времето да е студено, кълването е вяло.
Месото й е вкусно и тлъсто, но с по-ниско качество от това на традиционните ценни видове риби. Особено се цени огромния черен дроб на михалцата, който е богат на витамини и мазнини.
Дървените ваканции са неочакван подарък не толкова за учениците, колкото за любителите на тази интересна риба. В такова време тя излиза от укритията и активно търси жертви. Най-добре се лови на изхода на ямата, като се има предвид, че михалцата винаги тръгва от ямата срещу течението. Истинските спортисти ловят само на блесна, обикновено бяла, а влакното е 0,40-0,50 мм. Дупките се пробиват на тече-ние, над дъно със сложен релеф – скали, камънаци или близо до стръмни брегове. На блесната се закачва опашка от дребна рибка. Блесната се води бавно по дъното и се повдига до 60-80 см нагоре. В момента на вдигането нагоре михалцата рязко атакува блесната и я налапва така, че не се налага засичане.
Източник: kak-da.com
Виж повече на : ribari.net
