Стример за пасивни риби
Когато щуката гони наред и е активна, можем да ловим успешно с по-широк кръг примамки. Всяка елементарна въртяща блесна ще ни донесе успех в такъв момент. Когато обаче рибата не кълве, се налага да търсим варианти. Воблер? Клатушка? Последните излети показаха, че много успешно решение може да се окаже специално изработеният стример за щуки.
По принцип стримерът погрешно се смята за примамка, която може да се използва само в мухарския риболов. Действително, леките стримери за пъстърва или костур не са подходящи за спинингов риболов, освен ако не ги ползваме в монтаж с блесна или воблер зад тях. В щукарския риболов обаче нещата стоят по друг начин.
Стримерът за щука се изработва на тежка кука от порядъка на 4/0. Основният материал е заешка козина, от която се прави страничното оперение и дългата опашка. Така изработен, стримерът започва да „пие вода” още при първото си потапяне, и така натежава. Масата му става поне 7-8 грама, което е достатъчно да бъде заметнат със спининга на дистанция от около 15 метра. Това е напълно достатъчно, ако сме на водоем, където щуката се върти близо до брега, или пък при риболов от лодка.
Какво е характерното за стримера? За разлика от другите спинингови примамки, той има собствено характерно поведение. Напоеният с вода стример започва да пада съвсем бавно към дъното. Реално пропадането е със скорост от 7-8 см в секунда. Това ни дава възможност да го водим съвсем бавно на избраната от нас дълбочина. Ако ловим над туфи с водорасли, имаме възможност да го движим едва-едва на повърхността. Ако искаме да го свалим по-надолу, просто броим наум секундите, докато примамката стигне докъдето искаме.
Ако не сте ловили щука на стример, най-добре е първите десетина минути да се запознаете с движението и играта на примамката, като я водите близо до брега и наблюдавате какво точно извършва. По принцип стримерът пропада бавно с главата надолу, и при дърпане на линията се изправя и тръгва напред. Опашката и оперението му извършват бавни и дразнещи движения. Целта е да се имитира умираща жертва, лесна за улавяне. Пасивната щука изобщо не е склонна да гони примамки, които рискува да й се изплъзнат. Именно по тази причина стримерът привлича вниманието й. Ефектът от него често пъти може да бъде по-добър дори от използване на най-скъпите воблери Minnow, предназначени за риболов с неравномерна проводка (туичинг).
Туичинг за пасивни щуки
Преди няколко години имах случай, емблематичен за това как неравномерната проводка и правилно избраният воблер могат да бъдат решаващи за крайния резултат в щукарския риболов. Излетът беше на Дунав, в участък, където имаше нападали пред 7-8 метра тополи във водата. Между тях направо вреше от щука. Рибите се виждаха как кръстосват между клоните на дърветата. Не искаха обаче да атакуват нищо, макар че им прокарвахме блесните буквално под носа.
Аз подходих по най-простия начин – сложих лек монтаж „Драшкович” с мъртва каракуда. Колегата с мен обаче излезе по-голям тарикат. Той прецени, че в тази ситуация трябва да постави воблер от типа Minnow, предназначен за риболов с неравномерно водене. На практика имитираше нещо като умиращ уклей. При него кълванетата бяха два пъти повече, макар че аз ползвах за стръв нещо естествено, за разлика от него.
Какъв е номерът? В случая щуката очевидно не е гладна, и се налага да предизвикаме хищническият й нрав с нещо по-особено. Воблерите за туичинг са направени именно с тази цел. Макар и пасивен, хищникът не може да устои на това да гледа как потенциална жертва от любимите му за ядене неща е толкова лесна за улавяне, че може да я сръфа веднага.
Това е техника, изключително подходяща за риболов на щука и в затворени водоеми, и в реките. Практиката показва, че този тип примамки са доста по-успешни от издължените клатушки, които минават за класика в улова на щука. Разбира се, когато рибата е активна, ще я уловим и с най-простата самоделка от дръжка на лъжица. Ако обаче щуката не иска да погледне нищо, воблерът Minnow може да се окаже един от малкото варианти за спасяване на капото.
Олекотен монтаж с мъртва рибка
Доста сходен в това отношение е и олекотеният монтаж с мъртва рибка. В какво се състои той? Изработва се ръчно, популярен е още и като „нищелка”. Доста по-дискретен е от класическите схеми като „Драшкович”, където в тялото на рибето се забиват две тройни куки. В случая стана въпрос за следното – огъваме на две парче от струна за китара или пчеларски тел. Върхът трябва да стане като ухо на игла. Усукваме двата края, след което ги промушваме в халката на тройна кука и пристягаме посредством няколко увивания около така получената метална ос. От върха на оста до куката разстоянието трябва да бъде 5-6 см.
Провираме острия край на нищелката през дупето на рибката и го изкарваме през устата. Отпред може да сложим допълнително тънка медна тел, с която увиваме главата на рибето за повече стабилност. Утежнение не се поставя, работим само с теглото на мъртвата рибка.
Какво се получава? След замятането рибето започва да потъва съвсем бавно. Както при риболова със стример, или като при туичинга, започваме да го водим с бавни, неравномерни движения. Получава се съвършена имитация на умираща рибка. Липсата на утежнение е предимство, тъй като можем да водим примамката с продължителни паузи. Това дава страхотен ефект. Пасивната щука разбира, че жертвата е много лесна за улавяне, и не се колебае да я атакува.
Можем да си изработим нищелки с различна дължина. Така ще бъде снаряжени да ползваме всякакъв вид мъртви рибки. В някои случаи например каракудата не е най-удачната примамка, по-сполучливо ще бъде, ако сложим уклей с дължина 12-13 см. Затова трябва да разполагаме с нищелки с различна дължина. Този монтаж е много подходящ за затворени водоеми, както и за бавните и спокойни места на реките. Ако ловим на място с по-бързо течение, можем да поставим утежнение на линията.
Решението Lusox
Както казахме по-горе, при активно кълване работа ще ни свърши първата извадена от кутията ни въртяща блесна. Ако обаче щуката иска по-бавен ход на примамката, в работа трябва да вкараме нещо по-специално, ако държим да ловим с блесна. В случая можем да заложим на изпитани модели като Mepps Lusox, от номерата 2 – 3 в зависимост от водоема. Лови се без допълнителното оловно утежнение, което върви в комплект с блесната. Този, както и сходните му модели от други марки, са с неутежнено тяло и основната маса е съсредоточена в лопатката. Така имаме възможност едновременно да замятаме на дистанция от порядъка на 20-25 метра и да водим блесната бавно и близо до повърхността. Тази примамка върши отлична работа, когато трябва да облавяме воден участък, разположен над хоризонт от водорасли.
Ако ловим на място, където преобладават щуките около килограм, можем да заложим на по-малката примамка. Ако има вариант да ни удари нещо по-едро, №3 се явява отличен модел. Допълнителното червено оперение на този вид блесни се явява отличен атрактор за щуката.
Разбира се, не бива да отписваме и класическите въртящи блесни. Винаги обаче е добре да имаме някоя изпитана примамка под ръка. В моя случай това се явява Mepps Aglia Long. Блесните от този модел се отличават с издължената си лопатка, която има форма на листо от върба. Моделът Mepps Aglia Long №3, с бяла холограмна лопатка смело може да бъде квалифициран като един от най-резултатните за риболов на щука както в затворени водоеми, така и в течащи води. В търговската мрежа се продават и други марки блесни от същия тип, като например тези на Mosca са също много резултатни и доказали себе си в практиката. Забелязал съм, че в мрачните дни блесните с бял холограм са сред най-вървежните примамки.
Имитации на костури
На последния ми излет се натъкнах на много интересен факт. Бях на водоем с много бистра вода. Разполагах с два воблера „Антакс” – един в електриковозелено, и втори, който имитираше костур. Двете примамки бяха абсолютно еднакви по размер и вид, с една и съща игра. Само че на по-светлия нищо не искаше да атакува. За сметка на това костуроподобният привлече вниманието на няколко риби. При това ги пробвах на едни и същи места – първо електриковия, след това този, който имитираше костур. В единия случай пасуваха, в другия случай нападаха.
Каква е причината? На повечето водоеми именно костурът се явява основна храна на щуката. Раираните бодливци са тромави, не плуват бързо и са една от потенциалните плячки. Затова щуката предпочита да атакува тях, тъй като са по-лесни за улавяне. Именно воблерите, които имитират костур, са едни от най-използваните в щукарския риболов. Хищникът ги атакува много по-смело и решително, за разлика от оцветените в друга окраска. Това важи най-вече за водоемите, където водата е по-бистра и щуките имат по-добра видимост. Далеч повече може да се очаква, че зъбатките ще нападнат нещо, което им е познато като храна и плячка, отколкото оцветените в електриково воблери. Последните са по-подходящи за водоеми, където водата не е прозрачна и щуката няма толкова добра видимост. Там тя няма чак такава възможност да селектира жертвите си и напада първата плячка, която й се изпречи пред погледа.
Дребните детайли в такъмите
За успешния излет при риболова на щука значение имат и някои на пръв поглед дребни детайли. Първият според мен е изборът на влакно. Дали да ловим с монофил, или да заложим на брейд? Според мен плетеното влакно е много по-подходящо, когато става въпрос за лов на хищници с твърди челюсти, каквито са щуката и бялата риба. Там се изисква неразтегливо влакно, за да може да имаме по-добро засичане. При риболова на щука нямаме чак толкова много удари, за да си позволим лошо засичане и изпускане на риби. По тази причина е добре да заложим на брейда, тъй като при него разтегливостта е практически нулева, за разлика от монофилните влакна. Добре е изборът на пръчка да се направи по същия принцип – тя трябва да бъде твърда и жилава, за да няма компромиси със засичането. Макарата е добре да бъде с широка шпула и да има достатъчно мощност, за да пребори рибата. Въобще здравината на такъмите от пръта до вирбела е решаваща за улова на щуката. Срещу нас имаме здрав и борбен противник, и за компромиси място няма.
Източник: ribibg.com
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
