За въдичаря е важно да знае доколко рибите възприемат заобикалящия ги свят и при кои видове кои сетивни органи са по-силно развити. Това би му спестило много спорове по темата, а и би му осигурило известно предимство край водоема, ако предварително добре е проучил сензорното въоръжение и възможностите на противника.
Обоняние
Вътрешната страна на ноздрите при рибите е покрита от особено чувствителни рецепторни клетки, които отлично възприемат мириса на различни вещества. При някои от видовете ноздрите действат предимно в движение, когато през тях преминава водата с разтворените в нея миришещи вещества. При други риби обаче това не е нужно, защото те са се „изхитрили“ да подават вода към носа си чрез дихателните движения на хрилните капаци. Така те „преслушват“ постоянно водата за нещо вкусно. При типичните хищници като щуката обонянието е слабо развито. При мирните риби напротив, то е достатъчно чувствително, а при змиорката е доведено до съвършенство. За въдичарите е важно да помнят, че повечето от рибите отлично могат да усетят неприятната за тях миризма на потни ръце, немити пръсти след пушене, следи от масла, бензин и други нефтопродукти. Изобщо за риболовеца е нужно да знае, че за рибите обонянието често е по-важно от зрението.
Вкус
Вкусовите рецептори при рибите са разположени не само в устата, но и отвън например по чувствителните мустачки около нея. При някои видове дори и на по-отдалечени от устата места по тялото. Целта на „занятието“ е желаните за ядене неща да бъдат откривани и пробвани на вкус дори преди да попаднат в устата на хитрата твар. Ето над какво дори и печеният риболовец може дълго да се замисли.
Слух
За наш късмет във водата звукът се разпространява 5 пъти по-бързо, отколкото във въздуха. Така че рибите не разполагат с много време, за да определят кой, защо и къде шуми. Но, както се знае от практиката, това хич не им пречи да драсват в дълбокото още щом чуят нещо необичайно край брега на водоема.
Осезание
Уникалният орган за ориентация и усещане на трептения на водата е страничната линия. Системата е съставена от главен канал, който често минава по дължината на тялото, и множество миниатюрни отвори в люспите. През тях изменението в налягането на водата се предава на чувствителни клетки, които на свой ред го отпращат в главния мозък на рибата. „Датчици“ от същия тип са разположени около очите, хрилните капаци, на двете челюсти. С помощта на този сложен сеизмичен орган дори и най-обикновената риба е способна да заобикаля неподвижни предмети, да избягва нежелани срещи с опасни и подозрителни обекти, да поддържа двустранна връзка с екземпляри от своя вид и да определя местоположението на плячката дори без изобщо да я вижда! Това обяснява навика на много риби да атакуват стръвта при пълна тъмнина, както и факта, че дори и абсолютно слепи щуки продължават да ловуват успешно само с помощта на страничната си линия. Ако обаче и този орган излезе от строя, гибелта на животното е неминуема.
Източник: ribarstvo.net
Виж повече на : ribari.net
