В цял свят няма друг метод на риболов, който за последните години да преживява такова бурно развитие като шаранджийския. Популярността на риболова на шаран расте с всеки изминат ден. Стартирал в родината си Англия, съвременният шаранджийски риболов за няколко години буквално побърка риболовците във Франция, Италия, Унгария, Румъния, България, Македония…, и дори колегите в северни страни като Швеция и Норвегия. Всички тези страни се намират в истинска шаранова треска. Това вече не е само популярност, а настоящ бум!
Именно в тази насока бих искал да ви разкажа за водоема “Мало Бучино” – Иваняне, където основно проведох повечето си риболовни излета през 2007 година. Това е един водоем, който, бих казал, с основна моя помощ заприлича на европейски, и риболовците там започнаха да ловят като европейци. Като казвам това, имам предвид промяната в начина на риболов там, и най вече в методите, използвани до този момент, като хранилки, капани и чепарета.
Тук е мястото да благодаря на собственика на водоема Павлин Найденов, без чието съдействие този водоем нямаше да претърпи своето развитие и да достигне такова високо европейско ниво.
Техника и тактика на риболов напролет
Всичко започна на 10 февруари 2007, когато с цялото си оборудване аз и моят помощник и съотборник Илиян, озарени от една единствена цел – “Мало Бучино” да заприлича на водоем от европейско ниво в улова на шаран, се установихме на мястото. Денят беше студен, но благоприятен за сезона, а и ме топлеше мисълта за улов на толкова ранен шаран.
Заложих на обичайната тактика с направа на хранително петно, което захраних с няколко ракети (от порядъка между 6 или 8), като при наличието на удар или активиране на рибата, съответно щях да дозахранвам.
В този ден наблегнах на монтажа Maggot rig, който е подходящ за сезона.
През целия ден нищо не предвещаваше, че ще имаме удар, но ето че това се случи в 17:15 ч. с леко и плавно потегляне на аванса. Тогава изживях едни от най-щастливите моменти в живота си, тъй като това беше първият ми шаран за тази година, както и поради факта, че вече се ловеше на косъм на този прекрасен водоем. Стръвта беше бял червей, закачен по системата Maggot rig, поводът Kryston Super Mantis -10 см, и кука Gamakatsu №6. Уловеният шарана беше с тегло 4.800 кг.
От тук нататък се зарекох, че това ще е водоемът, от който бих извлякъл максимума не само като улов на шаран, но и като големина на шаран. Впоследствие така и се случи.
Поради влошаване на времето следващият ни излет се състоя на 3 и 4 март 2007 г., като отново се отчетохме с два шарана, съответно 7 и 8 кг. Този път стръвта беше две зърна царевица с повдигач, повод Kryston Merlin и кука №6 на 30 plus. А ето и автентичният монтаж, заснет в деня на излета.
Ударите също бяха плавни и с постоянно развъртане на аванса, а радостта от ранните шарани беше неописуема, още повече и поради постоянните коментари, че му е рано още на шарана…
Казах си, че тази година трябва да изпробваме много методи, различни тактики, захранки и стръв и съответно да хванем много шарани, като една от основните ми цели бе и да хвана най-големият шаран на този водоем, което и стана впоследствие.
Не мисля да се спирам на всеки един шаран, хванат от мен на този водоем през годината, тъй като бройката им надхвърля 100, а по-скоро ще наблегна на различните етапи, методи и стръв, които изпробвахме.
Тук му е мястото на наблегна на един възлов, според мен, момент, а именно риболовът на шарани през месец март, тъй като през този период рибата е доста капризна. След като взимаше на две зърна с повдигач, като че ли големината на стръвта започна да й се струва съмнителна. И тогава реших да намаля стръвта на зърно царевица с повдигач и да използвам системи като Runing Rig и Helicopter Rig (на места дъното на водоема е тинесто).
Използвам и PVA-чорап поради две основни причини:
1. Докато все още PVA-чорапът не се е разтворил, в порядъка от 2-5 минути, изпъвам линията, съответно и монтажа, като по този начин съм сигурен, че куката няма да се забие някъде или по нея да попадне мръсотия и да изгубя времето си в напразно чакане.
2. Силно концентрираната захранка, намираща се в PVA-чорапа, привлича рибата от доста голямо разстояние, и тъй като храната не е в голямо количество, не можем да я прехраним, което при активно кълване ни дава допълнително преимущество.
Този вид стръв и начинът й на поднасяне работеше доста време на този водоем, по-конкретно до началото на месец юни. Тук със задоволство искам да отбележа, че доста от дългогодишните посетители на водоема захвърлиха хранилките и чепаретата и започнаха да ловят на косъм и с показваните им от мен методи. Друг радостен момент е, че доста от добрите риболовци започнаха да идват на този водоем, повлияни от моите успехи и писането ми по различни форуми, както и публикуването на мои статии за известни списания.
С този вид стръв от едно царевично зърно и повдигач дойде и най-големият ми успех за пролетния сезон. датата беше 21 април, а шаранът тежеше 13.500 кг.
За този шаран мога да кажа, че борбата с него продължи около 20-30 минути, а самият той беше изключително борбен и много красив. Ето и монтажът, на който го хванах: In-line, повод Super Mantis, кука Gamakatsu №6 , вирбел и шлаух Korda, олово 70 г Carp system, стръв зърно царевица и повдигач.
Месец май отново продължи с хубави трофейни риби, като този красавец, тежък 11.500 кг, заслужаващ си да бъде видян.
Искам да наблегна на един много важен момент, касаещ стръвта, методите и техниката на риболов в един сублимен период, породен от проливните пролетни дъждове в края на месец май, когато нивото на водоема стигна своята горна граница и водата стана изключително мътна. Тогава проработи новата ми тактика – две зърна царевица с много тънък повдигач, колкото да повдигне стръвта, но не и куката. Задължително слагах и PVA-торбичка с пелети на рибна основа. Целта ми тук беше да спомогна по- лесното намиране на стръвта от шарана в тази мътна вода. Стратегията ми се оказа изключително ефикасна – на 20-30 минути следваше удар!
Техника и тактика на риболов през лятото и в началото на есента
През месец юни нещата на водоема “Мало Бучино” – Иваняне придобиха нова фаза в развитието си по отношение на стръв, методи, начин на поднасяне на стръвта и т.н.
През предишните месеци залагах главно на царевица, като с две от въдиците ловях на царевица , а с една на протеиново топче, като през целия пролетен период не бях спирал да храня с топчета с помощта на кобра или като ги добавях натрошени към основната ми захранка.
В конкретния юнски ден, когато хванах шарана, който виждате на снимката, по отношение на стръвта с нищо не се различаваше от предишните ми излети. Но ето че дойде моментът, в който ми удари на протеиновото топче, обвито с паста от същия микс и дип банан. А ето го и резултатът – шаран 9.500 кг.
Това означаваше, че шараните вече проявяваха интерес към протеиновите топчета, макар че в същия ден хванах още два шарана на стръв царевица, единият от които с тегло 12.500 кг.
Оттук нататък основната стръв на този водоем станаха протеиновите топчета, като цяло лято и особено през активния си период наесен рибите се ловяха само на тях. Използвах различни топчета на различни фирми, като всичките даваха много добри резултати, както произведените от наши, така и от чужди производители.
И тъй като лятото все пак е активен период за почивка и не толкова за риболов на шаран, реших да се отдам изцяло на риболов на шаран през месеците август и септември.
Продължих с експериментите по отношение на стръвта, монтажите и тактиката в търсенето на най-големия шаран на този водоем.
Щастливият за мен ден се оказа 23 август 2007. Денят беше слънчев и топъл, и още със захранването, не бяха минали и 30-тина минути, имах удар и уловен 8-килограмов люспест шаран.
Това беше едно обещаващо начало, последвано от мисли за още уловени шарани. Въпреки очакванията си обаче, до следобед нямах никакво пипане, но какво по-добро от това следващ да ти удари вторият по големина шаран в този водоем. Часът беше 16:45. Много плавно хенгерът се залепи за пръчката, и започна леко, но продължително развиване. След последвалата продължителна борба в кепа се оказа великолепен 14.200 кг шаран.
Презаредих и хвърлих. Не след дълго на една от другите въдици последва много рязък удар и не спиращ бесен аванс. Засякох и усетих страхотна тежина. Отпускайки отново шпулата, оставих рибата да развърта и да губи от силите си. Борбата беше много дълга – около 30-40 минути, и когато вече успях да го докарам на около 15 метра от брега, на моменти успявах да видя само шок-лидера, който е около 10 метра, и шаранът отново тръгваше навътре в язовира. Борбата продължи още 20 минути, и най-накрая успях да видя рибата – красив гол шаран. Нищо не предвещаваше рекордното му тегло. Чак когато рибата попадна в кепа, си пролича внушителната й визия. Измерихме я и кантарът закова на 15.300 кг. Бях изключително щастлив, тъй като вече знаех, че във водоема със сигурност има такъв шаран, за моя и на всички посетители радост.
Стръвта, на която клъвнаха и двата шарана бяха протеинови топчета 18 и 14 мм., с PVA-лента и дип Kevin Nash scopex squid liver, поводите Super Mantis и Merlin, а дължината им 12 см, r кука Korda Longshank №4.
През тези два месеца – август и септември, хванахме изключително много шарани, някои от тях дори за втори път, а имаше и такива, които хващахме и за трети, което, от своя страна, показваше, че отново успяваме да ги излъжем, сменяйки методите и стръвта.
А ето как препоръчвам на всеки един, наричащ се модерен и съвременен шаранджия да се отнася към рибите: да поставя внимателно уловената риба върху дюшече, в различните му разновидности, и задължително да напръсква раната от куката с дезинфектант, като внимава да не попада от препарата в очите на шарана.
Техника и тактика на риболов през късна есен
С настъпването на късната есен и поради факта, че рибите са убождани доста пъти, ударите намаляха и отново трябваше да търся начини, за да хвана някой трофеен шаран. Вече работех с по малко захранка и отново с любимите ми PVA-продукти на фирма Korda, използвах и PVA-пяна Fox на куката. Отново върнах монтажи като Maggot Rig и Running Rig, намалих големината на куките, използвах по-къси поводи, върнах на една от въдиците и царевицата като стръв и резултатите не закъсняха. Тук важна роля изиграха и свръх чувствителните сигнализатори Delkim, които използвам.
Ето и този прекрасен шаран с тегло 10.200 кг, който извади Илиян по метода с 3 протеинови топчета в PVA-чорап и протеиново топче за стръв, обвито с тънък слой паста, направена от същия микс.
А това е другият шаран, хванат от мен този ден с тегло 9.400 кг, на 2 зърна царевица и PVA-торбичка, пълна с рибни пелети.
С тези два красиви шарана и поради образуване на лед на водоема реших да приключа риболовния сезон на шаран на този прекрасен водоем “Мало Бучино” – Иваняне, съхранил такива трофейни шарани. Щастлив съм от факта, че успях да уловя огромен брой шарани. Щастлив съм, че успях да излъжа най-големия шаран във водоема с тегло 15.300 кг. Но мога да кажа, че най-щастлив се чувствам от това, че показах на много начинаещи риболовци как трябва да се лови, какви съвременни методи трябва да използват и как трябва да се отнасят към рибите. Всичко това ме прави оптимист за развитието на спортният риболов в България.
Автор: Александър Георгиев – Алекс
Източник: ribibg.com
