Уклей – Уклеят (Alburnus chalcoides) е вид речна риба от семейство Шаранови (Cyprinidae). Нарича се също брияна, облец и чаушан и се среща само от централна Азия (Казахстан и Узбекистан) до централна и източна Европа по поречието на река Дунав и нейните притоци. Може да изглежда невероятно, но всъщност малката сребриста рибка е близък братовчед на дебелия тромав шаран.
По въпроса за размерите на тази сякаш отлята от сребро рибка в научната литература се срещат различни величини. Най-често дължината є се определя в границите 15-20 см, а теглото є – между 80-100 г. Въдичарите обаче знаят, че това не е точно така, защото в нашенските рубрики „Добър улов“, „Златната въдица“ и „Лична слука“ неведнъж сме виждали снимки на „исполински“ уклеи с дължина 25 см и тегло към 160-200 грама. Но все пак ихтиолозите имат право, защото уклеи с рекордни трофейни размери се срещат наистина само по изключение.
Уклеят е рибка с продълговато, странично сплескано тяло, с изящна стремителност и хармоничност. От пръв поглед е ясно, че имаме работа с отличен и бърз плувец. Гръбчето най-често е зелено, синьо-зелено или сиво-зеленикаво, а понякога и с по-тъмен маслинов оттенък. Част от оцветяването на гръбчето сякаш премива странично и по-надолу, където се губи в подчертано металното сребро на люспите. За такова малко рибе те са добре оформени и достатъчно едри. Характерно за тях е, че лесно и бързо опадват при хващане на уклея в ръце. Перките най-често са сивкави, като в основата си могат и да жълтеят леко. Характерна за рибката е и аналната перка, която е удължена подобно на кил. Очите са подчертано сребристи.
Като повечето риби на въздух, уклеят губи част от красотата на цветовете си, но все пак не така рязко, както това става с балканската пъстърва. Долната челюст на уклея е не само по-дълга от горната, но е и характерно извита нагоре. Това показва и типичният за тази рибка начин на хранене – често на самата водна повърхност, преследвайки малки мушици, комари и други ситни летящи твари.
Източник: dryanovo.net
Виж повече на : ribari.net