Това е един метод който е използван от опитните руски риболовци, които ловят щука на места, където тя е в изобилие.
За целта ни е неоходимо основно влакно с дебелина 0,28-0,33 мм, потъващо специализирано за щукарски риболов, тежест малко по голяма от грахово зърно с тегло 7-10 грама, по здрав вирбел с карабинка и метален или волфрамов повод с дължина не по-малка от 40 см. Макар и малко по-скъп от другите, но с голяма издръжливост е титановия повод. Куките са двойни или тройни с № 5-6. Повода е добре да се прокара през устата на рибката и да се изкара под хрилния капак.Куката се забива отстрани в тялото на рибката , а не както е традиционния начин под гръбната перка. Аванса на макарата трябва да е перфектен и да работи безотказно.
След подаваето на рибката във водоема същата се стреми да се скрие от хищника във водораслите или други подобни растения , но много често именно там дебне в засада петнистата красавица. Шанса на рибето за оцеляване е равен почти на 0. Много трябва да внимаваме накъде тръгва влакното. Щом усетим, че рибата забива във водараслите или шавара затягаме аванса и сваляме върха на пръчката надолу след което правим рязко и силно засичане , за да може куката без проблем да се забие в устата на щуката. От тук нататък на изпитание са поставени такъмите,майсторлъка на въдичаря. Кепа трябва да е в готовност и да успеем да го потопим на време вкарвайки в обръча уловената риба.
Ако забележим, че рибата е глътнала доста навътре не бива по никакъв начин да правим каквито и да било опити да спасим повода с куката, защото раните от зъбите на щуката са доста болезнени и оставят трайни спомени. При възможност рибата се поставя на твърда основа по корем. Притиска се между краката и с помоща на усторазширителя разтваряме устата , а веднага след това вземаме хирургическите клещи с дълги човки и чак тогава пристъпваме към откачането на куката
Източник: fishingbg.dir.bg
Виж повече на : ribari.net
