От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени. Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва и хранене на повърхността. Гръбната и перка е поставена доста зад началото на коремните плавници, които при бабушката са на една вертикална ос с гръбната перка. Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Гърбът на тази водна красавица е кяфяво-зелен, а отстрани е покрита с люспи, които имат златист отенък. Само при малките рибки те са сребристи.
Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно сплесната странично и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка. Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците – червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева.
Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води, за предпочитане обрасли с водна растителност. В такива места е особено многочислена и води заседнал начин на живот. У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема специфична екологична ниша. Тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води. Тя се отнася към растителноядните риби и затова, макар да обитава водоемите заедно с бабушката и други дребни либи, не е техен конкурент. Храни се отначало със зоопланктон, а след това с растения, личинки, охлюви и насекоми. Червеноперката е непретенциозна и издържлива риба – понася кислородния глад. През зимата не е активна. Дребните червеноперки лягат в камъшите, а по едрите в ями.
Мръсти на няколко порции при температура на водата над 15 градуса през май и юни. Червеноперката е бавно растяща риба. За 4-5 години достига стотина грама и дължина 14 см. Живее до 12 години.
Когато във водоемите се появят хищници, те унищожават изцяло новоизлюпените червеноперки. Ако тези водоеми са лишени от растителност червеноперката изчезва като вид само за няколко години. Остават само единични екземпляри до 1 кг.
Най-често червеноперката се лови на плувка. Може да се използва всякаква стръв, въпреки че тя се отнася избирателно през различните сезони. През пролетта се лови на торен и бял червей, след това на тестени примамки. В големите жеги може да се опита и на муха. Понякога се хваща и на пружина заложена за шаран. Червеноперката не е плашлива риба и кълве уверено. Риболовът и е увлекателен и интересен.
Автор: Любо Николов
Източник: duma.bg
Виж повече на : ribari.net
