Здравейте читатели на сп. “Риби и Такъми”!
Ще ви разкажа за риболова ми на шарани на повърхността през летните месеци докато бях в Англия. Истинско удоволствие е да се риболовства в тази държава – имат големи количества от много видове риби, водоемите са подържани и зарибявани, хората там пазят и уважават природата си. Има толкова много, което да научим в това отношение от тях.
През летните месеци река Уенсъм, преминаваща през град Норич, в който живеех, обрастваше силно с водорасли и риболовът ставаше доста по – труден в сравнение със зимата и есента. Рибата имаше много храна и се ловяха доста по-дребни риби, които не представляваха интерес за мен. При положение, че тогава имаше условия за един доста по-атрактивен риболов, а именно шаран на повърхността – бе лесно да взема решение.
Тъй като работех нощна смяна, имах възможност да ходя за риба през деня дори и през седмицата. Това беше важно условие за начина на риболов, който бях избрал, защото през събота и неделя много хора посещаваха избрания от мен водоем, когато и шараните много по-трудно се качваха отгоре да се хранят. Водоемът се казва Уолнът Фишерис – намира се на около 30 км от град Норич и се състои от две езера. Едното от тях беше във формата на подкова, като на него можеше да се лови само от външната му страна. Местата за риболов там бяха разделени от високи насипи, обрасли с растителност, и така дори и всички други места да са заети, вие се чувствате сами на водоема – много добре измислено! Популацията се състоеше основно от шаран – във всичките му разновидности – люспест, огледален, гоуст – призрачен (кръстоска между “кои” шаран и обикновен), червеноперка, платика, голдън орф (на мен тази риба ми приличаше на нашата мъздруга, но в златен вариант) и др. Шараните тук бяха от килограм до около три.
Другото езеро бе по-голямо, като дълбочината и на двете бе около 1,5-2 м. На второто езеро шараните достигаха вече 7-8 кг – там имаше и доста дървета, които се надвисваха над водата – като цяло това означаваше повече позиции за дебнене на едри шарани на повърхността.
Навсякъде по бреговете имаше красива растителност, във водата имаше водни лилии, тръстики и други водни растения, около които се въртяха шараните – както в търсене на храна, така и за убежище. Във водоема нямаше едри хищници, така че единствено хората смущаваха техния живот.
Тук, както и в цяла Англия шарановите риби се връщат обратно във водата т. е. повечето шарани са хващани и набождани вече. Въпреки че има доста риба във водата, риболовът не винаги е лесен. Там се използват само куки без контра и не може да се използват живарници (освен на състезания).
Най-често за стръв и захранка използвах хляб; може да се използват и плуващи пелети, протеинови топчета – pop up и др., но различните по форма и големина парчета на хляба привличаха риби и от долните водни слоеве с пропадащите частици, отделяни от тях.
В началото при моите излети използвах плувка контролер на Drennan – прозрачни, утежнени отдолу – линията минава през ухо в горната част на плувката. На метър от нея ми беше куката – №10 – със стръвта; за основно влакно използвах 0,18 мм, като връзвах директно куката за него.
Улавях по някоя риба, но предимно дребни. При лек вятър и накъдрена повърхност рибите бяха много по-спокойни, но редовно обираха всичкия хляб около куката и изчезваха, без да докоснат стръвта ми. Плашеха се от плувката – дори да увеличавах разстоянието до куката, рибите бяха много селективни. Затова минах само на основна линия и кука и резултатите значително се подобриха. За стръв използвах както коричка, така и вътрешността от хляба – леко щипната за основата на куката, а останалата част оставях бухнала, за да плува отгоре. Ако се налагаше да ловя на по-голяма дистанция, топвах хляба във водата, за да се утежни, и много внимателно го замятах.
За тази цел използвах фидер въдица – мекият й връх се справяше добре с тази лека стръв. Забелязах как някои риби предпочитат определени части от хляба – както по вид, така и по големина, а други бяха като прахосмукачки – омитаха всичко пред себе си. Но точно едрите риби бяха много по-внимателни какво избират – виждат се, че се хранят малко под повърхността, качват се догоре за секунда и ако забележат нещо нередно, изчезват. Но ако наоколо е спокойно и тихо и няма други рибари наблизо, и риболовецът е добре скрит зад някой храст или дърво на брега, започват уверено да се хранят – дори настава истинска война. Понякога хвърлях цели филийки и започваше едно звучно “цокане” най-отгоре.
Когато се закачи шаран на повърхността, първоначалният му напън е много силен, бих казал даже “див”. Рибата е много по-агресивна отколкото ако бъде закачена нормално под водата. Като се има предвид, че почти винаги виждате рибите, които ви кълват, в комбинация с риска от оплитане в близките лилии или клони във водата – всичко това прави улавянето на едър шаран по този метод много атрактивно.
Случвало ми се е да подавам стръвта под надвесени дървета в близост до самия бряг и корените – в малката 20 – 30 см дупка между водата и клоните. Оставям само10 – 15 см от първия водач до куката и просто вкарвам върха между клоните. Пускам стръвта и зачаквам някоя риба да се появи в шарената сянка. Там те се чувстват защитени и кълванетата са много уверени. Но близоста на корените и всички клони прави изваждането на рибата от там доста трудно – те са на сантиметри от сигурното си укритие. На това място се справих с няколко риби, но и загубих доста от тях в закачките заедно с куката в устата им – затова се отказах от него. Ваденето на риба от там изискваше 
доста силов метод, а на този водоем ходех обикновено с по-леки такъми, които трудно биха изтеглили на “водни ски” от драките няколко килограмов шаран.
Най-добри резултати имах при слънчево време и леко накъдрена повърхност – тогава рибите ме забелязваха по-трудно и можех да се приближа повече. Успях да видя например как 2-3 шарана по килограм-два шумно обираха хвърлените от мен парчета хляб, състезавайки се един с друг кой ще погълне повече, и в следващия момент бавно и величествено едър 4-5 килограмов шарко се надигна и всмукна едно голямо парче. Виждах, че е още отдолу, но не се качваше за останалите дребни трохи. Тогава подадох моята стръв – четвърт филия хляб – и след секунда-две се показаха чифт “гумени” устни и хляба с куката в него изчезна. След засечката авансът на макарата се “запали” – адреналинът нахлу във вените ми. Рибата се бори достойно и след задължителната снимка с нея я върнах обратно във водата.
Един от най-едрите шарани, които улових там (малко над 5 кг) успях да извадя почти на стъмване. Този шаран на няколко пъти още от ранния следобед посягаше към стръвта, но по-дребните риби го изпреварваха, закачаха се и разшляпваха се и следваше ново чакане да се успокои обстановката. Започнах да изтеглям стръвта, когато някой от по-дребните му събратя се приближаваше към нея на път отново да провали всичко.
Селектирането на по-едрите риби винаги е много интересен момент – в случая основното беше максимална тишина и доброто прикритие. Ако брегът е равен и няма къде да се скрием, тогава се налага да стоим доста време неподвижни, за да не събудим подозрението за опасност на рибите. Съществува и проблем, че по-едрите риби се плашат или поне подхождат с недоверие към току-що цопналата стръв, а като преседи известно време във водата, хлябът твърде се размеква и много лесно пада от куката. Комбинирано с не дотам удобното (за мен) място –почти равен бряг в близост до много тръстики във водата, аз трябваше да стоя залегнал в продължение на близо два часа докато накрая закача въпросната риба.
Трябваше да засека съвсем леко, за да не се стресне много шарана – в началото той просто отваряше и затваряше уста в опита си да изплюе явно нередното нещо, което е лапнал, но все още не разбираше, че е закачен. Внимателно го насочих към откритата част на водоема – за мой късмет рибата сякаш сама тръгна в посоката, която съм и избрал. В момента, в който попадна на чистото, го дръпнах по-силно и тогава шаранът се изстреля към отсрещния бряг. Вече почти се стъмни, а “разходката “ из водоема продължаваше. Накрая трофеят полегна в кепа и аз завърших чедусния излет с една наистина трудна риба. Емоцията да дебнеш и пребориш подобни шарани по този начин е огромна.
За да ловите успешно шарани на повърхността ви трябва не много посещаван водоем, сравнително плитък, с много растителност във и около водата – повечето стари корита в България са точно такива. Контрастът между спокойствието и красотата на един див водоем, и рязкото взимане и силната борба на едрите риби са комбинация, за която си заслужава да се опита и да и се отдели време.
Наслука!
Източник: www.ribibg.com
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
