Общо взето, риболовният спорт има “мирен” характер и уредите, с които се упражнява, са практически безопасни. Въпреки това, макар и много рядко, случайно или поради неспазване на елементарни правила за безопасност при риболова някои излети завършват със заболяване, контузии, злополуки и дори смърт.
На риболов не бива да се тръгва инцидентно, без предварителна подготовка. Това крие опасност в бързината да се пропусне нещо важно от екипировката – облекло, храна и дори някои необходими риболовни принадлежности.
Ако въдичарят е неразположен или тръгва скоро след като е имал простудно заболяване, вероятността да получи усложнения е много голяма, тъй като природата крие много изненади – дъжд, вятър и студ. При хронична болест добре е да се носят необходимите медикаменти. Това ще предотврати евентуална криза и ще избави колегите в излета от излишни неприятности.
При риболов съществува реална опасност от удавяне, тъй като въдичарите са в чест контакт с водата. Трябва да се избере удобно и сигурно място на брега. Не бива да се хвърляте във водата след откачила се или изплъзнала се от ръцете ви риба. Когато се наложи да се влиза в непознат водоем, това трябва да се прави предпазливо, като въдичарят се завърже с въженце за здрав предмет или даде на свой колега единия му край. Това се отнася и за тези, които знаят да плуват.
Не трябва да се забравя, че долните слоеве на водата в язовирите не се затоплят достатъчно. Те са значително по-студени и при внезапно влизане в тях крайниците се вцепеняват, което е много опасно. В такъв случай не трябва да се губи самообладание, а да се щипе или убожда схванатия крайник.
Ако въдичарят не знае да плува или страда от “морска болест” не бива да излиза с лодка в открито море. При такъв риболов трябва да се следи състоянието на времето, вятъра и вълните. При вълнение е необходимо особено внимателно доближаване до брега, като се избягват скалисти участъци. В тях лодката може да се разбие.
Когато се риболовства в река, не бива да се забравя, че тя може да придойде незабележимо, но опасно, дори и да няма дъжд в района наоколо. Това е особено характерно за планинските реки. Понякога мътната вода се движи като “стена” от половин, един и повече метри. Освен това тя влачи камъни и други предмети и помита всичко пред себе си. Ето защо палтката, леката кола и багажът трябва да са по-далеч от брега на реката, а при дъждове във водосбора на реката е необходимо по-голямо внимание. Връхлети ли гръмотевична буря, риболовът се преустановява и се избира скривалище поне на десетина метра от високите дървета.
Необходимо е въдичарите да умеят да плуват и да знаят някои елементарни правила за спасяване на давещ се човек. Най-лесно и сигурно е спасяването с лодка, която се доближава до давещия се с носа, а не странично. Ако в лодката са двама, единият хваща удавника, а другият балансира на обратната страна. Когато няма лодка, на давещия се се хвърля въже или дебело рибарско влакно (поне 0,5 мм), което издържа натоварване от 8 до 12 кг и е напълно достатъчно да му даде възможност да се държи над водата.
Ако нещастният случай е по-далеч от нас, пробягва се по брега, за да се стигне до мястото, което е най-късо до давещия се човек. Преди това спасителят трябва да свали горните си дрехи и да събуе обувките си. Самата техника на спасяване и изваждане на давещия се човек е известна на всички плувци. Във всички случаи е необходимо да се запази самообладание, да се действа уверено и бързо.
Колкото и за късо време да е риболовът, винаги трябва да се носи подходяща храна. Често излетът се удължава непредвидено. Термос с кафе или чай никога не е излишен. По време на риболов не бива да се пие застояла или замърсена повърхностна вода. Това може да причини сериозни стомашно-чревни заболявания.
При слънце (особено ако е силно) е необходимо да се носи шапка или да се върже кърпа на главата. Това предпазва от слънчев удар. На близките от семейството или на приятели е добре да се каже мястото на риболова и ориентировъчно часът на връщане.
Източник: carp.sukicarp.com
Виж повече на : ribari.net
