Най-големият проблем в този случай е откриването на местата, където червеноперката в момента обитава. С няколко прости разсъждения те сравнително лесно и бързо могат да се открият. С понижаването на температурата достъпът на светлината до водната повърхност намалява, с което се понижава развитието на местната флора и фауна. Рибата се насочва към по-дълбоките места, където температурата на водата остава постоянна и сравнително висока. Намирането им гарантира добър успех през целия сезон и добри резултати винаги могат да ни изненадат, независимо от метеорологичните условия вън от водата.
За съжаление те не винаги са разположени в близост до брега и по тази причина монтажите с плувка поначало отпадат. Риболовът на дъно с нежен такъм и допълнителен връх, използван като чувствителен сигнализатор на кълването, е метод, популяризирал се в Западна Европа през последните десетина години. В България той е изключително слабо застъпен, но това съвсем не означава, че е слабо ефективен. За този метод използваните въдици са с дължина около 10 стъпки (3,05 метра} и параболична акция. Има ги във всеки един риболовен магазин. Към връхния водач се прикрепва тънък шлаух(риболовни принадлежности и риболовни аксесоари), познат на любителите на мормишка, но в този случай неговата дължина е около 30 сантиметра. Разнообразният набор от такива сигнализатори е предпоставка за успешен риболов независимо от метеорологичните условия на сушата.
Силен вятър, обратно течение и развълнувана водна повърхност са предпоставки за използването на по-дебел накрайник (кивок). С негова помощ кьлването в това време ще бъде лесно забелязано. При по-благо склонни метеоро логични условия, а именно спокойна водна повърхност и при сравнително слаб вятър или безветрие използваният кивок е по-нежен и чувствителен. Възможността за използване на различни сигнализатори предоставя добра възможност използваната от нас пръчка да не бъде със строго определена тежест на замятане, но това не означава, че такъмът с прекалено твърд връх е особено подходящ, при положение че тежестта, с която се замята примамката, е сравнително малка. Подходящи са оловни топчета, тежки около 15 грама, а използваната кука е с номер от 12 до 16, В зависимост както от личните предпочитания на риболовеца, така и от средния размер на рибите, които очакваме да хванем.
БЕЗ ТЕЖКИ АРТИЛЕРИЯ
Подхранването е особено важно за успех. Използваната техника за червеноперката е често, но редовно. Подходящо е използването на смески в кафяви или светли тонове, с присъствие в съдържанието им на галета, конопено брашно, овес и ароматизиращо вещество (аромат). За целта се приготвят около 50 топчета с големината на тези за тенис на маса, като е за предпочитане замятане с помощта на катапулт. Стръвна е бял, торен червей, тесто, хляб, които се приемат с голяма охота от червеноперката и не представляват проблем за сравнително малката й уста. Както и на останалите водоеми, така и в язовирите дребните по размер екземпляри се ловят повече на бял червей, докато по-едрите налитат на торен и тесто.
Замятането със този специфичен сигнализатор не е много лесно, но с повечко практика дистанция от 50 метра няма да представлява особена трудност за преодоляване След като пратим линията над захраненотс място, затваряме бигела на макарата и оставяме тежестта да потъне. Обираме излишното влакно и опъваме леко линията, за да можем по сигнализатора да констатираме всяко кълване. Изключително важно е монтирането на пръчката на брега. Трябва по всяко време да сме готови за засичане. Ако това не стане независимо от честото кълване, може да не извадим и една риба. Въдицата се монтира почти паралелно на бреговата ивица, и то по такъв начин, даващ възможност във всеки момент за светкавична реакция. Опънатото влакно под ъгъл от 110 до 120 градуса спрямо върха на пръчката помага за лесното различаване на мнимото от истинското кълване.
БАВНО ДВИЖЕНИЕ НА ПРИМАМКАТА
Ако до около 5 минути след замятането не последва кълване, преместваме линията малко към нас, естествено в границите на захраненото място. Често пъти успехът зависи от нашата реакция, непосредствено след усещането на кълване. Ако въпреки местенето нямаме контакт с рибата, то продължава с още няколко сантиметра от оптималната позиция.
Тъй като разстоянието между рибата и носа е сравнително голямо, засичането трябва да става силно и енергично. По тази причина използването на монофилно влакно с диаметър под 0,15 милиметра не е желателно. Ако по-тънкото влакно е от голяма необходимост, уместно е използването на повод от здраво влакно с диаметър 0,10 милиметра.
Надявам се, че поне малко сме помогнали на любителите на тази риба. Уловът на трофейни екземпляри от този вид винаги носи големи емоции.
Източник: carp.sukicarp.com
Виж повече на : ribari.net
