Почти всички хищни сладководни риби освен по останалите нечини се ловят и със спининг. Този начин е възможен благодарение на предлагането на изкуствените примамки и на първо място на блесната. Той се отличава с по-голяма динамичност. Необходимо е обаче въдичарят да бъде добре запознат с монтирането на въдицата, с техниката на замятането и с воденето на блесната, а в крайна сметка и с изваждането на уловената по този начин риба. При него е възможно за кратко време да се обходят по-големи участъци от поречията и брега на останалите водоеми. Лекият спинингов прът, отлично балансиран със съотватната макара, позволява да се заметна блесната на доста голямо разстояние от брега на точно определеното от въдичаря място.
Замятането става чрез две основни движения: замах назад, т.е. отвеждане върха на пръта в задно положение, и замах напред – движение на върха на пръта за изпращане на примамката в определената цел. Движението напред трябва да бъде равномерно ускорително с плавно нарастваща скорост. Това увеличава скоростта на примамката, а следователно и далечината на замятането. Риболовен магазин Суки байтс предлага всички риболовни принадлежности за риболов
Съществуват три основни начина на замятане: вертикален, през рамо и страничен. В първия случай прътът се движи във вертикална равнина, а във втория – в наклонена под различен ъгъл, като замахът назад и рязкото движение на пръта напред се извършват в една равнина. При страничните замятания замахът назад става в хоризонтална равнина, а движението напред за изпращане на примамката в целта – в наклонена. Както страничните замятания, така и замятанията през рамо може да се правят надясно и наляво. Когато замахън напред става в хоризонтална равнина, замятането се нарича хоризонтално-странично. Колкото по-голям е замахът на пръта, толкова по-далеч може да бъде изпратена примамката. В края на замаха напред във всички случая пръстът се държи в посока на замятането. При всеки начин на замятане влакното с примамката се оставя да виси на около 20 см от върха или на не повече от една трета от дължината на пръта. При замах напред в определен момент показалецът отпуска влакното и примамката полита към целта, развивайки влакното от макарата. Много важно е да се улови моментът, в който е необходимо да се отпусне показалецът.
При вертикално замятане с едноръчен прът ръкохватката се хваща с дясна ръка така, че крачето на макарата да бъде между средния и безименния пръст. Влакното се прихваща с показалеца на същата ръка, а с лявата се обръща скобата надолу, за да може влакното да се развие при замятане. Прътът се изнася нагоре през рамо и малко назад до положение на часовниковата стрелка при 1,30 часа. Показалецът на дясната ръка задържа влакното. Прави се с китката на ръката движение рязко напред, като показалецът рязко освобождава влакното, което бива изтеглено напред благодарение на примамката (блесната) и придадения му от въдичаря замах. Показалецът освобождава влакното едва когато прътът е достигнал най-голямата скорост на движението си. Скоростта на развиване на влакното от макарата зависи от скоростта на полета на примамката. Ето защо излишък от влакно пред макарата няма. Прътът се наклонява до положение на часовниковата стрелка при 9 часа. Преди примамката да е докоснала водната повърхност, показалецът притиска ръба на ролката. По този начин се намалява скоростта на летящата блесна и същевременно не се допуска тежестта или блесната да “падне” с плясък във водата и да пропъди рибата. Освен това не се допуска влакното да образува нежелателна дъга (корем). Да се спира полетът на примамката със завъртане на ръбката на макарата не е желателно, тъй като става рязко дърпане, което може да доведе до скъсване на влакното или до повреда на макарата.
При странично замятане основното положение е, както при вертикалното замятане. Върхът на пръта сочи целта. Тялото се завърта полунадясно или полуналяво назад, върхът на пръта сочи хоризонтално положение. При замятане прътът се движи в наклонена равнина. Когато примамката достигне целта, движението на влакното се спира с десния показалец.
Съществуват и други начини на замятане, които се прилагат за по-къси разстояния или когато мястото е неподходящо за широк замах (храсти, скали, дървета и други препятствия). В тези случаи с пръта не се прави замах назад, а началната скорост на примамката се набира с въртене на върха на пръта заедно с примамката по спирала или окръжност. Нерядко за набиране на начална скорост се използва и люлеенето на примамката, но това е възможно само когато разстоянието от блесната (или тежестта) до върха на пръта е по-голямо от една трета от дължината на пръта.
Устройстовото на двуръчните пръти позволява макарата да се постави там, където пожелае въдичарят. Дясната ръка заема пложение, както при едноръчния прът, т.е. крачето на макарата да бъде между средния и безименния пръст. Показалецът прихваща влакното, а с лявата ръка скобата се обръща надолу и прътът се прихваща в долния край на ръкохватката. При това положение прътът се изнася назад, прави се замах напред, показалецът освобождава влакното и примамката полита към определената цел. Важно е да се помни, че ролката на макарата трябва да бъда запълнена с влакно на разстояние от 1 до 3 мм от горния ръб.
Овладяването на техниката на замятането обхваща три последователни етапа:
а) усвояване на момента за освобождаване на влакното;
б) задържане на влакното, преди тежестта да падне върху водната повърхност;
в) усвояване на замятането в желаната цел и направление.
Най-лекият начин, който бързо се усвоява, е замятането през рамо отдясно. Заемайки изгодно положение, върхът на пръта с неголямо ускорение се изнася назад, а след това се прави замах напред, както при замятане с обикновен въдичарски прът. Щом се усвои този начин, преминава се към руг. Замятанията биват несполучливи, поради това че показалецът по-рано или по-късно освобождава влакното. За да излети тежестта при замятане, с показалеца се отпуска влакното малко по-рано, преди прътът да е стигнал 40-45 ° наклон спрямо хоризонта. При полета примамката се наблюдава, докато падне върху определената цел.
След като се усвоят късите замятания, далечината на замятанията може постепенно да се увеличава, като се премине към упражняване на хвърлянето в определено направление.
Блесната се движи по висока траектория и за по-дълъг период от време след замятането достига определената цел. Това се дължи, от една страна, на прибързаното освобождаване на основното влакно от показалеца, а от друга на обстоятелството, че блесната е оставена да виси от върха на разстояние, по-голямо от една трета от дължината на пръта.
При вторият случай (бръснещ полет или право насочване) примамката се движи по ниска траектория и за възможно най-кратко време достига целта. Това се получава само при своевременно освобождаване на основното влакно от показалеца и когато блесната виси от върха на разстояние не повече от една трета от дължината на пръта. Най-добри са резултатите при рязко спиране на примамката с оглед тя да се върне към целта след дръпването. Далечното и точно замятане спомага много за успешното ловене на рибата.
След като сме се научили да замятаме, можем да пристъпим към управляване на блесната, което има решаващо значение при този начин на риболов. В застояли водоеми (блата, езера, азмаци и др.) воденето на блесната не представлява трудност. Когато влакното се навива равномерно, то ще се движи в права линия. При бавно навиване блесната ще се движи по-близо до дъното, а при бързо навиване – по-близо до горната повърхност на водата. За препоръчване е тя да се движи към повърхността на водата, после към дъното и обратно, което се постига чрез прекъсване на равномерното движение на дръжката на макарата едновременно с леки повдигания на върха на пръта. Това е особбено важно при риболов в дълбоки водоеми и при къси замятания. За да се движи блесната близо до дъното, прави се далечно замятане и при обиране на влакното прътът се насочва надолу, като на моменти се спира обирането на влакното. При закачване на блесната в някои подводни предмети върхът на пръта се повдига и започва ускорено намотаване на влакното.
В течащите водоеми управлението на блесната е по-сложно. Тук е важно в каква посока ще се движи тя. Замятането може да става във всички посоки – срещу течението на водата, диагонално срещу течението, перпендикулярно на него, диагонално по течението и по посока на него.
Спазването на някои правила при замятането на блесната в каквато и да е посока след падането и върху водната повърхност е задължително за всеки въдичар. Скоростта на течението я отклонява на известен ъгъл от първоначалната посока. Това отклоняване става винаги по посока на течението и зависи изключително от неговата скорост. Колкото по-голяма е скоростта на течението, толкова по-голямо е отклонението на блесната и обратно, при по-малка скорост то е по-малко. Кривата, което се образува при това отклонение, има различна форма.
Тя се определя от посоката на замятането и от големината на блесната (тежестта), както и от продължителността на времето от падането на блесната върху водната повърхност до момента на обиране на влакното. Следователно в такива водоеми трябва да замятаме блесната така, че след падането и върху водната повърхност и отклоняването от течението тя да мине по възможност най-близо до целта.
Когато блесната се движи по течението, необходимо е ускорено обиране на влакното, а когато тя се носи по течението, трябва да се забави навиването му. При много силно течение блесната се оставя свободно да играе и щом влакното се опъне, започва да се навива на макарата.
Най-добре е в тези водоеми замятането да става диагонално срещу течението. Блесната се оставя да бъде носена от водата и когато ъгълът между влакното и направлението на течението достигне 40-50 °, тя се отпуска по близо до дъното. Това е интересен момент от воденето на блесната. Тогава най-често рибата кълве. При по нататъшното водене на блесната ъгълът между влакното и посоката на течението намалява и тя започва да се изнася към повърхността. Щом влакното се опъне, то се намотава ускорено на макарата. Важно е по време на обирането на влакното да се усеща движението (играта) на блесната, което се предава на пръта във вид на слаби вибрации. При движението си блесната понякога се удря в камъни или се закача в трева. Това трябва да се улавя от въдичаря, за да знае дълбочината на движението на блесната. Щом като на куката на въртящата се блесна се закачи трева или някой подводен предмет, тя престава да играе и следва незабавно да се извади от водата с бързо намотаване на влакното, като се повдига върхът на пръта. Това се прави и при закачане на блесната за влакното при несполучливо замятане.
След като усвоим замятането със спинингов прът и управляването на блесната във водата, трябва да се научим да изваждаме уловената риба. Преди всичко е нужно да имаме ясна представа за силите, възникващи при изваждане на рибата. Във водата тя може да окаже съпротивление, превишаващо 2-3 пъти нейното тегло. Натоварването на пръта и на останалите съоръжения се изменя пропорционално на масата на рибата и на скоростта на нейното движение. Когато се движи с голяма скорост, рибата изразходва много енергия и бързо се изморява, а при малка скорост тя може дълго да плува, без да се умори. Съпротивлението на водата, което преодолява, нараства с увеличаване на скоростта на движението и. Силата, с която задържаме рибата, също има значение. Преди всичко трябва да изморим рибата, за което се изисква находчивост и мигновено ориентиране в обстановката. Нужни са познания за начините на водене на рибата, които да прилагаме на практика.
Едрата риба не се тегли към брега, а миг след засичането, за дасе смекчи напорът от първия удар, прътът се накланя и влакното се отпуска с нарастващо задържане. Така на рибата се дава възможност да измине известно разстояние. Енергичното водене към брега след засичане може да стане причина да се нанесат сериозни повреди на въдичарските съоръжения, като счупване на пръта или макарата, скъсване на влакното, и в крайна сметка да се изпусне уловената риба.
При силни и продължителни напори от страна на рибата влакното се отпуска, намали ли се напорът, то трябва веднага да се намотава, без да се тегли към брега. Тази игра на отпускане и обиране на влакното може да продължи дълго време, за да не си почива рибата. Когато тя спре да се съпротивлява и тръгне послушно, привлича се към брега в най-удобното за изваждане място.
Привличането на рибата до кепчето, което предварително е потопено във водата и стои неподвижно, става с пръта, без да се намотава влакното на макарата. Внимава се ъгълът между основното влакно и пръта при ваденето на рибата от водата да не бъде много остър. Ако той е много остър, върхът на пръта се огъва прекалено и при немного силен удар от голяма риба се чупи.
Едрата риба не се изважда от водата с дърпане на влакното, защото колкото и здрав да е поводът, от нейната тежест куката може да раздере устата и и да се откачи. Ако брегът е полегат и липсва кепче, тя може да се тегли с влакното, като не се вдига нагоре, а само се влачи, докато се извади от водата.
Източник: carp.sukicarp.com
Виж повече на : ribari.net
