5 Стъпки как да хванем трофейна риба.Риболов на ркорди.
ВОДОЕМ С РЕКОРДИ
Монтана лейк е водоем, който за първи път бях постел по-рано тази година. Риболов, който тогава не се оказа много успешен, но ми даде основни познания за водоема, както и за рибните му обитатели. 
Или казано иначе – вече имах данни за изходна позиция.
Язовир – коренно различен от обичайните, които посещавам, с много трофейни риби свикнали на изключително качествена храна и то в големи количества. И най-вече наличието на много потенциални лични и национални рекорди. Всичко това поставяше основата на едно голямо предизвикателство пред мен – да се опитам да се съревновавам с достойни и хитри противници и ако е рекъл Господ да подобря личният си рекорд – за повече не смеех и да мечтая.
ЛОКАЦИЯ НА МЯСТО
Маркерите във водата ни показваха, че нямаме много голям избор къде да ловим. След едночасова разходка със сонара си избрахме
Райони- Владо наляво в брега до папура, а аз вдясно на стената. Направи ми впечатление че рибата е групирана на определени места и то на различни дълбочини като повечето бе в повърхностния слой. Това малко ме озадачи тъй като очаквах да се е изтеглила в дълбокото, а и сонара показа 14 градуса на повърхността.
Намерих три прага на 3, 4 и 5 метра и реших да ловя там-Сонара отчете риби само на плиткия.
Поради тези причини, този път реших да подходя по-предпазливо в началото и според това как ще тръгне риболова, щях да преценявам на място.
СТРЪВ И ЗАХРАНКА – ПОДХОД
Бях решил от към захранка да подходя по предпазливо, като не исках да събирам всички риби, защото по едрите шарани избягваха подобни „трапези”. Затова и захранвах съвсем малко и концентрирано – по две-три шепи пелети, коноп и царевица, както и само по няколко топчета на монтаж. Абсолютно всички риби предпочетоха стръв с рибни аромати, като сладките плодови аромати останаха без удар и ги спряхме на втория ден. Бяхме заложили на малко, но качествени топчетата – ловихме на Dynamite Baits, Solar и Ocean Fresh. Всички от тези топчета се приемаха от шараните без доза съмнение и с голям апетит – но най – много от ударите бяха на Fresh Fish на Dynamite Baits. В процеса на риболов установихме, че рибата предпочита силно ароматизираната стръв затова и започнахме да доароматизираме и дипваме всички топчета, както тези за стръв, така и тези за захранване.
МОНТАЖИ – ВЯРВАЙ В ТЯХ
Монтажите които предпочитахме ние, а и шараните явно лесно се ловяха на тях, бяха с по две 18 мм топчета и снежни човеци в комбинация с плуващи плодови топчета и дънни с рибни и морски аромати. Монтажите само с по едно топче бяха лесна мишена за есетрите, и макар достойната борба от тяхна страна, ги спряхме, защото преследвахме само трофейни шарани.
Монтажите бяха инлайн и сейфти болт риг с тежести от 110 до 130 гр. Не съм привърженик на сложните монтажи, а и смятам, че при битките с трофейни риби всичко трябва да е максимално просто, здраво и ефективно.
Използвам най-опростени и възможно най-тънки, но максимално здрави поводи и малки куки. За поводите съм се бях спрял на Kryston – Silkworm (любимият ми), Snake Bite, Snake Bite Gold – всичките 15lb., а куките – Fox Arma Point SSSP 1 и Gamakatsu G-carp Super Hook, Specialist Camouflage Specialist A1.
КЪСМЕТ
УСПЕХА Е 90% ПОДГОТОВКА И 10% КЪСМЕТ – НО БЕЗ ТЕЗИ 10% НЕ МОЖЕ
До края на излета имахме 10 шарана с тегла до 23 килограма (23.2 – нов личен рекорд на Владо).
През целият ден се шегувах с Владо, че нощта не рекордите предстои и му казах, че искам да хвана гол шаран – вярвам, че човек когато желае нещо силно то се случва!
Около 19 ч. чух сигнализатора да свири, засякох а рибата продължаваше да взема бавно аванс, след около минута успях да я обърна и като наближи до мен много трудно успях да я вдигна – всъщност повече от десет минути не ми даде никакъв шанс да я видя. Малко се притесних, за щото куката бе втори номер а повода 15 либров, но тя се измори и успях да я вдигна над водата и да глътне три-четири пъти въздух. След което я докарах леко до кепа и Владо я кепна.
Още като видях шарана извиках от радост, за щото беше гол и ми се стори на око над 20кг, но когато понечих да вдигна кепа за да го пренеса върху дюшека, изтръпнах, защото разбрах че е доста над 20 килограма. Оттук нататък следващите два-три часа ми се губят, защото кантара показа 29.200 кг. Хванах МОЯТА РИБА – тази която съм сънувал и съм я чакал много години. Дъжда се усили, и снимките не станаха хубави, но реших да я върна веднага обратно, за да не рискувам да я държа в карпсака през нощта. И въпреки, че нямам хубави снимки и за момент не съжалявам за това си решение. Важното е, че рибата си плува жива и здрава и че сбъднах една своя мечта. А, може би уловът на живота тепърва ми предстои ….
Автор : Краси Янев
Източник: carpbg.com
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
