Рибата е на трапезата във всички цивилизации от хилядолетия. Тя е широко използван и пълноценен източник на белтъци, уникални мазнини и витамини. В рибата хранителните вещества се намират в по-лесно достъпна за човека форма, в сравнение с месото от сухоземните животни. Поради тези качества рибните продукти са незаменима храна, а в последните години са предпочитани при много диети, от спортисти и изобщо хора придържащи се към здравословен начин на живот.
За съжаление консумацията на риба има и тъмна страна. В световният океан се съдържат в разтворено състояние много токсични за хората химикали. Допълнително, замърсяванията на водните басейни с индустриални, битови и аграрни отпадъци влошават качеството на водите. От тях токсичните химикали се натрупват във водните обитатели, а по хранителната верига стигат и до хората. В света има много места с влошени води. Консумацията на риба уловена или отглеждана в такива условия може да представлява умерен до сериозен риск за здравето на хората.
Анализ на опасностите в риба
Качеството и безопасността на морските храни в Европейския съюз се регулират от редица законодателни изисквания и надзирават от държавните органи за контрол. Страните членки са длъжни да съобщават за всички нередности и опасности на пазара чрез централизираната Система за бързо оповестяване за опасни храни и фуражи (Rapid Alert System for Food and Feed – RASFF). RASFF пази записите и предупрежденията от началото на 21 век. Справка в системата показва общо около 5400 сигнала за нередности или опасности в рибните продукти. За сравнение, предупрежденията за месните храни са 2600, за пилешкото около 2300, а за млечните са най-малко – 900. Понеже изброените продукти от животински произход се консумират много повече изводът е очевиден – рибата е най-рисковата храна. При нея шанса да попаднете на опасен продукт е поне 5 пъти по-голям отколкото при другите месни продукти.
Анализът на данните от RASFF сочи, че тежките метали са основни замърсители в рибата с 1410 случая. На следващите места в тази печална класация са патогенните микроорганизми (780), паразитите (560) и някои химични биозамърсители като хистамина и др. Всъщност рибата е най-замърсената с тежки метали храна изобщо. На нея се падат около 40% от всички докладвани случаи на тежки метали (1410 от 3600), а ако включим и другите морски храни (миди, раци, скариди, октоподи), числото скача над 50%. От тези 1410 сигнала за тежки метали в риба най-много са за живак (1250), на второ място е кадмия, а на трето е оловото. Интересни са данните за произхода на замърсената с тежки метали риба. Изненадващо на първо място е Испания. С произход от тази страна са докладвани 534 случая на тежки метали. Вероятно се дължи на факта, че рибата от Испания се лови в замърсени с индустриални и битови отпадъци райони на Атлантическия океан и Средиземно море. Следващи в класацията са обичайните заподозрени държави от Азия – Виетнам, Индонезия, Сингапур и др. Изброеното дотук показва, че замърсяването на риба с тежки метали е една от най-сериозните опасности в храните. Това налага осъществяване на строг контрол на пазара на всички морски храни, както и коригиране на навиците и диетите на някои потребители за да се намали риска от натрупване на тежки метали.
Контролът в България
Осъществява се от Българската Агенция по Безопасност на Храните (БАБХ). Националният контрол е докладвал за 39 случая на опасна риба, от общо 5400 в ЕС. За последен път това се е случило през 2014 година. От споменатите 39 предупреждения нито едно не е за съдържание на наднормени количества тежки метали, докато в ЕС те са 26% от всички докладвани случаи.
Колко голяма опасност са тежките метали?
Токсичността на тежките метали е позната още от древността, когато са описани стотици случаи на остри и хронични отравяния, особено с живак и олово. Опасностите за хората нарастват с навлизане в индустриалната ера. Големи количества тежки метали се отделят във въздуха, водите и почвите от минното дело, промишленото производство, изгарянето на твърди горива (дърва, въглища) и транспорта. Сравнителните анализи показват, че съдържанието на олово и живак в наше време в природата е около 3 пъти по-високо отколкото преди 2 века, и всичко е в резултат на човешката дейност. Особено опасно е количеството на тежките метали във водните басейни. Известни са класически случаи на натравяния. Например, между 1932 и 1968 в град Минамата (Япония) промишлената дейност на компанията „Чиссо“ в местните води са изпускани огромни количества живачни съединения. Посредством хранителната верига, чрез улова на местни морски обитатели, живакът е попадал в хората. Последствията са толкова опустошителни, че в медицинската практика навлиза термина „Minamata disease“. Токсичните ефекти за здравето на хората продължават вече десетилетия, а по неокончателни данни от началото на 21 век замърсяването причинява смъртта на повече от 1700 човека, а минимум други 10 000 са засегнати и получават компенсации за това. Не по-малка е опасността от другите тежки метали. Според доклад на Световната здравна организация от 2016, оловото е довело до смъртта на 850 000 човека през 2013г, и това поставя този химичен елемент на първо място сред всички други химикали! На практика тежките метали са най-мащабния убиец, оказвайки стотици пъти по-негативно въздействие от всички други химически съединения свързвани с човешката дейност. Основните пътища за проникване на тежките метали в хората е чрез храната и питейната вода, а морските продукти, и най-вече рибата, са най-замърсените храни.
Резултатите от нашето изследване
В проучването са включени 12 марки замразена риба. Всички те са вносни продукти и се предлагат на нашия пазар от търговци, а не от компании занимаващи се с улов. Анализът на риска показва, че в замразените храни се очаква основната потенциална опасност да е съдържание на наднормени количества тежки метали. Нивата на трите най-често срещани в рибите тежки метали (олово, кадмий и живак) е определено в лаборатория с използване на референтен метод (ICP – MS). Допълнително е анализирана информацията представена на етикетите.
Тежки метали
Резултатите от проучването са показани в таблицата. С червен цвят е маркирана пробата с количество надвишаващи максимално допустимите нива (MDL), а с жълто са оцветени тези при които се надхвърля 50% от стойността за съответната MDL, както и други открити нередности при етикирането. От изследваните 12 търговски марки риба само при една са установява повишено съдържание на олово (0,331 mg/kg). Това е проба 6, замразена цаца уловена в Балтийско море от компания от Латвия, и след това пакетирана и внесена в България от румънска фирма. Тази търговска марка притежава също и високи, но ненадхвърлящи MDL количества кадмий и живак. Още две проби скумрия уловени в Атлантика (проба 3) и Тихият океан (проба 8 от Китай) имат стойности за олово попадащи в жълтия сектор. Измерването на кадмий показа само една проба в жълто, вече споменатата замразена цаца от Балтийско море (проба 6) При тестване на живак не се установяват количества над MDL, но три, проби 1, (хек от Северозападен Атлантик), 3 (скумрия от Атлантика) и 6 (цаца от Балтика), попадат в предупредителния жълт сектор. Като цяло опасна за хората е само търговската марка с номер 6, а при други три проби (1, 3 и 8) следва да се подхожда с повишено внимание и препоръчваме да се ограничи тяхната консумация.
Нередности с етикетите
Разбира се както при всяко проучване на „Активни потребители“ не се размина без проблеми с етикирането на продуктите. Нарушение се установява при две търговски марки, които са с изтекъл срок на годност, при това с повече от три месеца, за което сме уведомили търговците. Това са съответно проба 7 (Пангасиус продаван в Кауфланд) и проба 10 (Талапия от Метро). Нарушение е и некоректната и/или непълна видова идентификация на рибата, за което отговорност носи производителят. Такава се наблюдава при проби 1, 4 и 5. Например, проба 1 е етикирана като „почистен Хек“, а научното име на рибата е Patogonotothen ramsayi, което всъщност е вид трескова риба. При други четири търговски марки се установява добавяне на допълнителна вода и технологични добавки (фосфатни соли). Това са съответно проби 5, 7, 9, и 10.
Проблемът добавена вода и соли
Визуално при всички замразени търговски марки риба прави впечатление силното оводняване на опаковките. При някои марки, особено филетираните риби, това е написано на етикетите (5, 7, 9, и 10), като стойностите за допълнително вложена вода, глазура и фосфати са от 8% до 30%. Вкарването на вода и фосфатни соли освен начин за некоректна печалба, е риск за здравето на потребителите, защото приемането на солеви разтвори е неблагоприятно на сърдечно-съдовата система. Освен това оводняването на рибата понижава измерените стойности за тежките метали. Колкото повече вода се вкарва, толкова по-малко изглеждат металите. Ако се отчете коректно количеството добавена вода е възможно още няколко проби да влязат в жълтия сектор, а поне при една да се надхвърли и максимално допустимото ниво.
Извод
Нашата страна не е пощадена от световните тенденции за замърсяване на рибата. Трябва да се има предвид, че голяма част от консумацията у нас е на вносна океанска/морска риба, съответно и опасностите не са по-различни. При нашето изследване само една от 12 търговски марки е негодна за консумация заради наднормено съдържание на тежки метали, но проблемни са още три марки. Нашата оценка от проучването – редовната седмична консумация на океанска/морска е слаб до умерен риск за здравето. Допълнително изследването показва, че за да се гарантира безопасността на потребителите е необходимо провеждане на постоянен мониторинг за нивата на тежки метали в морските храни, нещо което сега не се прави от БАБХ. Само редовния контрол може да поддържа риска от наличие на замърсители в рибата на ниско ниво!
| Нашите препоръки
1. Четете етикетите! В тях се съдържа съществена информация, дори и отчитайки риска от грешки. 2. Никога не пропускайте да погледнете срока на годност на храната! Това проучване за пореден път показва, че дори големите търговски вериги „забравят“ да направят точно това. 3. Ако ще купувате замразена риба, не се спирайте на филетирана такава. Тя обикновено е обработена не само с нож, а и с вкарване на допълнителна вода и различни соли, предназначени да задържат колкото може повече от тази вода. Тази комбинация не е полезна за вашето здраве, освен че удря и по вашия портфейл! 4. Ако се боите от тежки метали в океанската и морска риба избирайте култивираната, т.е. аквакултурите. Статистически там има по-малко тежки метали, но пък е по-висок риска от остатъчни антибиотици, нитрати и нитрити, които все пак са по-малкото зло. 5. От базата данни на RASFF може да се види къде рибата е най-малко замърсена. Това са уловите от скандинавските страни (без Балтийско море), северната част на Северна Америка и водите около Антарктида и малките острови в южния Атлантик и Тихия океан. 6. Американските Агенция за контрол на храните и лекарствата (FDA) и за Опазване на околната среда (EPA) препоръчват на седмица да се консумират не повече от 340 грама океанска/морска риба. Този съвет е напълно актуален и за България! |
| Как тествахме? (Методология на изпитването)В теста участват: 12 марки замразена риба
Закупуване на проби за изпитване: 4 – 11 септември 2017г. Лабораторни тестове: 7 – 18 септември. Допълнително е анализирана информацията предоставена от производителите и търговците на етикетите. Тествани са следните тежки метали: Олово (Pb), Кадмий (Cd) и Живак (Hg) Пробите са обработени химически и след това количеството на металите е определено посредством ICP-MS (Inductively coupled plasma mass spectrometry). Калкулацията на съдържанието е направена чрез стандартна крива, коригирана с пускане на вътрешни стандарти. Референтните стойности за максимално допустимите нива на замърсяване (MDL) с металите са съгласно Регламент 1881/2006 на ЕС. Ние не търсим сензация просто с тази публикация Ви казваме чети етикетът. Надяваме се, че сме Ви били полезни! Виж повече на : ribari.net Източник: pzdnes.com |
