Открай време шаранът се смята едва ли не за най-ценната риба. Тачат го както рибарите, така и кулинарите. При сериозния шаранджийски риболов на дъно се смятат за добри рибите с тегло над 5 кг. При риболова на плувка обаче и килограмовите екземпляри са много желани. За съжаление, подобни шарани могат да се ловят успешно предимно на платените водоеми.
Напоследък все повече арендатори на малки водоеми започнаха да въвеждат практиката да се плаща малка такса за риболов, рибата може да се пуска обратно и ако искате да си вземете шаран, сом или пъстърва, ги плащате на кило по пазарни цени. В цяла Европа практикуват риболова като развлекателно хоби, което носи много приятни емоции, а не го практикуват, за да се прехранват! Там просто връщат рибата обратно във водата след приключване на излета. Ако утре отново отидете на водоема, ще знаете, че пак има същото количество риба. Тук постепенно започна да се случва същото нещо. Малките платени гьолчета са пълни с многократно улавяни шарани, които кълват много, много трудно! Все пак кълват, но само на тези, които знаят тънкостите..
Още в най-ранна пролет веднага след разтапянето на леда шараните се активизират, но са с много намален метаболизъм, прехранват се лесно и са невероятно плашливи. След спокойствието под леда сега по бреговете се вдига врява, мятат се във водата топки, царевици и какво ли не! Нормално е шараните да се скупчат в средата на водоема и да не смеят да приближат брега. Евентуално някоя риба в близост да брега се лъже рано сутрин или привечер. Най-лесният риболов е на фидер. Хвърля се далеч навътре и често шараните се закачат сами, когато такъма е построен както трябва, тоест не е прекалено груб.
В този риболов обаче аз почти не намирам тръпка. Остават вариантите с щека или с мач. С щека този риболов може да се практикува, само че или ако сте сами и наоколо няма други колеги, или ако използвате щеката си като директен телескоп, за да
достигнете желаната зона на комфорт, в която плуват рибите на около 18-20 м от брега. Връзва се много дълъг такъм, плувка 2-3 г и се прилягва стабилно на дъното поне с 30-50 см – с целия повод барабар с дроперите докато основното олово се подпре в дъното. Ако денят е сравнително тих и не духа силен вятър, така ще уловите доста риби, но риболовът е някак си алогичен. Далеч по-разумен вариант е да се използва мач с фин ваглер и съответно монтаж. Когато има състезание и риболова е изрично указано да е на щека, е ясно, че трябва с нея да се лови като на мач, но когато сте на свободен риболов, мачът е в пъти по-лесният и резултатен начин на риболов.
Използват се леки ваглери тип стик, ако е плитко, а ако водата е бистра, може да се ползват и кристални /прозрачни/ ваглери. Ако ли не, се използват класически с носимост 3-5 г. Основното влакно не е добре да е със сечение над 0,16 мм, а поводът е добре да е максимум 0,14 мм. Кука се подбира спрямо стръвта.
Захранване
Най-важният момент тук е захранването. В много редки случаи 
може само в началото да се стрелнат 7-10 стиски с тъмна нискохранителна захранка фишмил или езеро. Никакви типично шарански храни не са препоръчителни. Обикновено тези, които хващат най-много, не ползват захранка въобще! Захранват само с глина с торен червей или с много премерено количество бели червеи, тук-там и някоя рибна пелета. Но пак нарядко. Същото важи ако се лови с щека. Тогава може и да се къпира, но пак премерено.
Много важно условие при риболова на шаран е стръвта да лежи неподвижно на дъното. Ако куката със стръвта се вее някъде из водните пластове, шаран едва ли ще се улови. Другият важен фактор за успех е изборът на място. Опитът често е най-решаващ. В ледената вода рибите не са много подвижни и трябва да се знае къде се държат на дадения водоем в даденото време на деня. Следващият фактор е търпението. Не е речено, че още в първия час ще има динамичен риболов. Може до обяд да няма пипане, а следобед, след като напече крехкото пролетно слънце, рибите да се раздвижат и да се направи отличен риболов. Рибите сега са слабоподвижни и много, много капризни.
Стръвта
Традиционно шарана се лови на царевица, но сега тя не е най-добрата стръв. Изборът на стръв зависи от това с какво точно захранваме. Ако ползваме кълцан торен червей с глина и ловим на торен червей, ще има някое кълване, но когато добавим на куката и два бели червея или една царевичка, кълванетата ще са по-чести и стръвни. Шаранът е любопитна риба и когато спокойно си боцка торни червейчета от дъното и види апетитна хапка, различаваща се малко от останалата стръв, веднага отива натам. Поради тази причина състезателите риболовци, например, захранват с бели червеи, а ловят на шарени. Ако се стреля много царевица или жито и се лови на царевица с бял червей, кълванетата е много вероятно да са повечко. Сега в ледената вода шаранът кълве стръвта изключително от дъното и е малко вероятно да се влияе от непрестанната стрелба на пелети, червеи или пък царевица.
Не на последно място е и търпението. Ако до час нямаме кълване, не значи, че сме объркали тактиката, а че най-вероятно не сме на правилното място.
Наскоро се проведоха няколко пролетни състезания на шарани на щека и победителите неизменно ловиха търпеливо с подмятане навътре и без да прекаляват със захранването.
Автор:Калоян Белополски
Източник:ribibg.com
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
