РАСТИТЕЛНИ ТОПЧЕТА ЗА БЯЛ АМУР

ПЛАВАЩИ РАСТИТЕЛНИ ТОПЧЕТА ЗА БЯЛ АМУР ВИЖ ПОВЕЧЕ ТУК.

Като дете дълго съм наблюдавал тази риба от маста на реката и винаги съм си мислел, че това са огромни кефали. По късно щях да науча, че огромните красавци, които обичат да се препичат на повърхността на водата са били амури. Въпреки старанието ми до преди десетина години не бях закачал на въдицата си този тревопасник. Всичко се промени когато разбрах, че заа белия амур няма по-голямо лакомство от свежата зелена растителност. Харесват му обаче и протеиновите топчета, особено ако ухаят на зелени водорасли…
Наблюдаването на белия амур във водоема често е истински спектакъл. Тревопасникът се среща в прозрачна вода на дълбочина от един до няколко метра, понякога до самия бряг. При захранването рибите често застават почти вертикално във водата, след това отново заблестяват гърбовете им, когато отхапват крехките кълнове на растенията на дъното.

За големия апетит
От време на време амурите изчезват във високорастящите растения. Най-често те плуват на групи от 5 до 10 риби, най-големите – по две или по три. Ядат зелените стръкове като спагети – с едно движение на устата, и зеленината изчезва. Белите амури са истински подводни крави. Ако температурата на водоема е подходяща (примерно плюс 20 градуса), нормата за една риба на ден са няколко килограма водни растения. Но няма да се наложи риболовецът да чака дълго. Белите амури започват да се хранят вече при температура на водата плюс 10 градуса и тогава могат да се ловят успешно. По това време апетитът им не е толкова голям, но с напредването на деня се усилва.
За да се получи примамлива примамка, можете да съберете водни растения, които да използвате при приготвянето на топчетата. С тези „растителни топчета” можете да постигнете небивал успех, ароматизаторите и другите подправки просто са излишни.
Тревата се изсушава, счуква се на брашно и в този вид се добавя в сместа за топчетата. Топчетата захранка силно ухаят на тиня и на водорасли. Тук може да се използва една хитрост. Вземете едно булдо и на него завържете хранилка. Напълнете хранилката със сместа и замятайте. Получава се ефекта като при ловене на толстолоб с плувка и фидер, но тук с помощта на булдото можете да контролирате дълбочината на потапянето.

Топчета захранка със зърно
Трудността да изберете място за лов на бял амур идва оттам, че той се движи повече и не се задържа на едно място. Най-добре е да се спрете на свободен от растителност участък. Тук няма вкусна растителна храна, затова вашата захранка ще работи. Много подходящи са „растителните топчета”. Но понеже изискват повече време за приготвянето, в захранката можете да добавите царевица или фъстъци. Зърнената захранка задържа задълго амурите на захраненото място и така увеличава шансовете за кълване. Когато рибите се съберат на едно място, те могат да погълнат огромно количество захранка. В зависимост от температурата на водата е необходимо най-малко 5 кг зърно на едно място за лов на ден. Топчетата се подават по два различни начина: първият вариант включва комбинация от едно плуващо и едно потъващо топче. Плуващото топче уравновесява потъващото. Това равновесие има огромно предимство, защото рибата по-лесно захапва примамката в сравнение с отделното лежащо на дъното топче. Рибата се засича по-добре. Вторият вариант е плуващо топче (Floater), което остава на 5-10 см над дъното. При такова подаване примамката е добре забележима и белият амур може да я поеме.

Хитроватото кълване
Белият амур е много плашлив. Ако захраненото място е близо до брега, трябва да бъдете много внимателни. Когато той поеме примамката, кълването често е много странно – усеща се слабо подръпване, което напомня на кълването на платика и червеноперка. Обяснението е следното: амурът се питва да свали растителното топче, както прави и с растенията. Със странично движение на главата рибата се опитва да откъсне растението, което ние възприемаме като подръпване. По време на подръпването в никой случай не бива да се засича. По-добре е да се изчака, докато се превърне в равномерно опъване на влакното. Дори да сте засекли успешно, има голяма вероятност белият амур да бъде изпуснат. Този тип риба има много твърда уста и куката се задържа по-лошо отколкото у другите шаранови риби. Ако на водоема е разрешен нощният риболов, тъмнината ще помага на риболовеца, защото рибите ще ядат захранката по-настървено. Често има само едно кълване за целия риболов. Защото рибите при най-малкия шум бягат.

Закъснялата реакция
Ваденето на рибата в началото не е голямо зрелище. Засечената риба охотно се движи към риболовеца и се създава впечатление, че амурът на куката не е голям. Това предположение може да има фатални последици. Още щом усети некомфорта, любителят на треви започва истински танц с многобройни скокове и зрелищни взривове на повърхността. Авансът на макарата трябва да работи здраво, защото иначе ще загубите рибата. Дори борбата да завърши във ваша полза и рибата вече да е в кепчето, трябва да бъдете внимателни. Тя може неочаквано да се спаси. Затова рибата може да се хване в кепчето над дълбоко потопена във водата мрежа. След това кепчето се отпуска в нея.
С „растителните топчета” можете да постигнете голям успех в улова на бял амур. Рибата ги поема, дори там, където няма водна растителност. Най-големите амури са малко по-дълги от младите особи, но са почти два пъти по-дебели.

Източник: riboco.com