Уловът на пъстърва със суха муха се счита за един от върховете в спортния риболов.
Доста колеги обаче не могат да се престрашат да си купят мухарско оборудване заради схващането, че въртенето на шнура е някаква сложна гимнастика. Всъщност нещата изобщо не са толкова сложни, просто се налага да бъдем по-упорити и мотивирани. Доста колеги, които не притежават мухарки, ловят с директен телескоп от 5 или 6 метра, със завързана накрая суха муха на 60-70 см от върха. Така и те стават съпричастни на удоволствието да видят как балканката им налапва мухата от повърхността с мощен плясък. Това вдига адреналина на макс.
Има обаче една друга схема, която е още по-атрактивна.
Това е да накараме балканката да ни клъвне във въздуха, без въобще да извозваме мухата във водата. Това е схемата на т.нар. „скачаща муха”. При нея примамката ни стои над водата и на пъстървата се налага да скочи нагоре, за да я налапа. Това е уникална гледка, която доставя невероятно удоволствие. Постига се съвсем елементарно, като тайната е само в изработването на повода. Иначе няма нищо сложно, а риболовът пак е с директен телескоп. Може, разбира се, да се практикува и с мухарка и шнур.
Състав
Дължината му е общо 2.80 м. Прави се монофилно плуващо влакно. Състои се от общо 14 сегмента от влакно с различно сечение (виж схема №1) и дължина на всеки от тях от 20 см. В началото имаме 20 см 0.35. Следват: 20 см от 0.30, 20 см от 0.25, 20 см от 0.20, 20 см от 0.18, 20 см от 0.16 и 20 см от 0.14. След това се навързват още седем парчета в обратен ред – 20 см от 0.14, 20 см от 0.16 и т.н. Поводът завършва с 20 см влакно 0.35. Между двете парчета 0.14 по средата се спуска поводче 0.12 с дължина 3-4 см, на което завързваме мухата.
Изработване
Монтажът на отделните парчета влакно едно за друго се извършва чрез хирургически възел. Първоначално всяко парче се отрязва с дължина поне около 35 см, тъй като при изработването на двата възела между отделните сегменти отиват поне 10 см. При монтирането на всяко отделно парче, след като направим първия възел, измерваме с линия къде се пада 20-ия сантиметър на отсрещния край и отбелязваме с маркер. При монтажа на следващото парче гледаме възелът да се падне някъде около маркираното. Не е задължително да спазваме 100-процентова точност, няма нищо страшно, ако определен сегмент е със сантиметър-два по-къс или по-дълъг.
Времето за монтаж е не повече от десетина минути за повод. Може да си направим няколко бройки, за да имаме в резерв. Държат се навити в кръг в пликчета. Първото парче от 0.35, което ще се монтира в посока към върха на въдицата, се прави по-дълго, за да има остатък за възел и монтиране. Стърчащите от възлите краища се режат с нокторезачка, като обаче оставяме да стърчи поне 1 мм, за да не се развърже поводът при затягането в хода на излета.
Монтаж на мухата. Сухата муха се връзва на 3-4 см повод със сечение 0.12, който завършва с малко клупче. Поставя се точно по средата на повода, където се съединяват двете парчета от 0.14. Клупчето или трябва да захване съединителния възел между двете парчета, или да бъде нанизано на горното парче. Така реално поводът с мухата не може да мине възелчето между двата сегмента на повода и да се изхлузи надолу.
Такъмите
Останалите такъми са още два. Единият е директният телескоп с дължина 5 или 6 метра в зависимост от ширината на реката, в която ще ловим. За по-тесните и малки реки се ползва по-късата въдица, за по-широките вкарваме в употреба „шестицата”. Вторият елемент е хирургически конец, който се завързва за върха на телескопа. Дълъг е около 40 см и за него монтираме повода. Така общата дължина на линията става 3.20 м – 2.80 м повод и 0.4 м конец в най-горната част.
Подаване на примамката
Поводът се замята надолу по течението, след което линията се оставя да бъде изпъната от водата. Посредством пръчката издърпваме мухата до мястото, където предполагаме, че има балканка. Във водата остава втората част на повода, докато първата заедно с мухата е във въздуха.
Държим примамката близо до повърхността, като потреперваме с върха на въдицата и дори потапяме са секунда примамката на повърхността. Така мухата подскача нагоре-надолу и имитира току-що излюпен ручейник или друго насекомо от същия вид, което хвърчи точно над водата и всеки момент ще снесе яйца. Ако пъстървата е склонна да се храни на повърхността, както прави често в летните жеги, няма начин да не се метне и да клъвне. Ако не уцели от първия път, продължаваме да я мамим – със сигурност ще има втори и трети опит!
Изборът на муха за този тип риболов се пра
ви изцяло след наблюдения върху околната среда. В общия случай най-добра работа ще свърши имитацията от еленова козина. В тях пъстървата разпознава майската муха или каменарката, които са основна храна през лятото заради честото люпене. Ако балканката е пасивна към тях, можем да опитаме с някоя имитация на комарче и по-дребно насекомо. В търговската мрежа вече се предлага достатъчно богат асортимент сухи мухи. При този метод тяхната плаваемост не е чак от толкова голямо значение, колкото при риболова с муха и шнур, където примамката изминава съществено разстояние с плуване по течението.
Най-подходящото време за риболов по този начин е в часовете привечер. Тогава балканската пъстърва се храни най-активно на повърхността заради наличието на най-различни видове насекоми. Често пъти припляксванията на пъстървите се виждат и чуват от самите риболовци. Те служат за допълнителен ориентир къде да търсим рибата. Важното е само едно – да се промъкнем незабелязано към брега, тъй като пъстървата ще бъде под нас и ще ни види, ако стърчим нагоре. При добро прокрадване и дискретно замятане обаче пъстървата няма да устои и ще нападне мухата ни.
Източник: ribibg.com
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
