Всеки, който е виждал муцуната на бялата риба, е наясно, че тези зъби не са за хрупане на тръстика. Това е стръвен хищник и е резонно да се потърси на жива рибка, при това с продълговата форма – например уклей, бабушка, червеноперка, но от личен опит съм се убедил, че може да има удари и на каракуда, че дори и на слънчак. Една от тънкостите, с която повечето рибари не се съобразяват, е, че размерът на куките трябва да съответства на големината на рибката, а не на бленувания ни улов.
Ако течението е слабо или ловим на езеро, или язовир, може да се лови на плувка. С нея ще покриете добър периметър. Плувката не бива да оказва никакво съпротивление при кълване, затова е хубаво да е подвижна. Подобен тип линия е много полезен при риболов около коренища, тъй като рибата се вади вертикално нагоре и рискът от закачки е нисък.
Какъвто и трофей да сме си наумили да хванем, живата рибка не бива да е по-голяма от 14-15 см. Закача се през двете устни, така ще остане жива по-дълго време и ще мърда изкусително. Куката се връзва на повод около 50 см, като е добре да ползвате вирбел. Не бъдете грубияни, бялата риба е много придирчив и предпазлив хищник, затова се ориентирайте към по-тънки влакна. Куките са единични или двойни, тройките не се препоръчват. Тежестта се подбира с оглед на мястото на риболов, дълбочината и силата на течението. Ако не ползвате плувка, кълването се усеща по върха на пръчката.
Не бързайте със засичането, дайте на хищника време да погълне плячката. Бялата риба не е костур, който гледа да се разправи с жертвата си веднага и на място, тя може да го дръпне на метър-два и тогава да му обърне внимание на спокойствие. Ето това е тънкостта при засичането. Виждаме, че рибата поема, започва да дърпа влакно, всяко нервче в тялото ни крещи „Какво спиш, бе!”, но е нужно да стиснем зъби и да изчакаме. Ако рибата спре, не бързайте да скачате на крака с ругатни и люти клетви, внимателно започнете да обирате влакното и ако усетите и минимално съпротивление, засичайте енергично.
Ако търсим целенасочено бяла риба, е добре да сме с лодка или на висок бряг, като се стремим да подадем стръвта максимално близо до коренище, потопено дърво или друг тип естествено укритие. Засича се смело и рязко, рибата не бива да получава шанс да се натика в убежището си, да оплете и да скъса. Щом я изведете на повърхността, я гребнете с кеп.
Ако ловите на плувка, може да я пуснете по бавното течение, което се създава от вятъра, така бялата риба ще се подлъже по-лесно. Ако пък искате да удържите живата рибка на място, сложете подвижно олово.
Друга хитрост е ползването на втора плувка. Щом основната потъне, е много трудно да преценим накъде се движи рибата. Но ако имаме още един индикатор, поставен по-високо и движещ се свободно по влакното, той винаги ще се носи по водата и ще ни е ясно какво да правим – да чакаме или да засичаме.
Виж още в: bigfish.bg
Виж повече на : ribari.net
