Водоемите в България, където може да се лови пъстърва на лед вече никак не са малко. Яките студове през януари спомогнаха да се образува достатъчно дебел лед. Останалото зависи от вашето желание и оборудване.
Дълги години тези преживявания бяха свързани само ручейната пъстърва. През зимата обаче беше невъзможно да се лови. Пъстървата сякаш беше изчезнала.
Но се появиха водоеми, които бяха зарибени с американска пъстърва и нашата балканка се появи там, където може да съществува и задокеанската й посестрима. Тя не се страхува от повишената температура на водата и замърсеността на водоема. Не е маловажен фактът, че американката е всеядна и освен това тя направи възможен зимния риболов. На много зимни водоеми пъстървата остава достатъчно активна през целия зимен сезон.
Как започва зимният риболов на пъстърва?
Отговорът е с приготвянето на захранката. Ако тръгнете без захранка, рискувате не само нищо да не уловите, но и да не видите кълване. В литературата е описана захранката за пъстърва, като нейна основна част е хайверът от риби от семейство сьомгови, но днес това е излишен разкош и не е по джоба на повечето риболовци. Хайверът обаче може да се замени с кокоши яйца.
Как да приготвим захранката?
Разбиваме нужното количество яйца в някакъв съд, смесваме с мляко, както се приготвя омлет. Внимателно разбиваме и изливаме са загрят тиган без мазнина. Бъркаме, докато течността се изпари. Оставяме настрани и започваме да приготвяме останалите компоненти.
Следващият момент е готовата пъстървова захранка. Добавяйте от нея в изстиналия до 50-60 градуса омлет, например 1/3 от обема на омлета. Някои риболовци събират рачета през лятото, след това ги замразяват. И когато потрябва, ги прекарват през месомелачка и се получава прах, който може да се добавя в захранката за пъстърва.
Следващата съставка от захранката за пъстърва е стръвта, на която ще се лови. Примерно скариди и калмари. Те се прекарват през месомелачка и се добавят към омлета.
И още един компонент, необичаен за много риболовци – консерва от сельодка. Мазната и солена риба е обожавана от пъстървата, незнайно защо пъстървата обича солта. За целта скаридите могат да се сварят в подсолена вода. Прекарайте сельодката през месомелачка и смесете с останалата маса.
И последният, също не съвсем традиционен компонент за зимния риболов – обикновената сладка консервирана царевица. Течността от консервата се излива в захранката, а царевицата се смила и се добавя в захранващата смес.
В получената смес не бива да има едри частици. Задачата й е да задържи рибата около вашата дупка, като възбужда глада й и я провокира да хване стръвта, но не и да я насити.
Получената захранка поставяме в целофанов плик и оставяме в хладилника за една нощ. Сутринта я прехвърляме в термос с широко гърло, за да може свободно да минава ръката. През нощта захранката се пропила с ароматите на съставките и се е превърнала в еднородна на вкус. Тази захранка има един немаловажен плюс. Ако сте приготвили много захранка, не се налага остатъка да изхвърляте след риболова. Сложете неизползваната захранка в целофановия плик в камерата, там тя може да се запази около месец. След това започва да губи аромата си.
Ето това е базовият състав на зимната захранка за пъстърва. Съставът й обаче не е догма. Експериментирайте, добавяйте нови компоненти и винаги ще имате улов.
Стръвта
За стръв можете да използвате варени скариди. Те могат да се използват и сурови, но според много риболовци сварената в солена вода скарида е по-привлекателна за пъстървата. Има няколко варианта на използване на скаридите. Цялата скарида се нанизва на куката или отделни части. Някои автори на риболовна литература съветват скаридата да се наниже така, че от нея да стърчи жилото на куката. Но според опитни риболовци това не бива да се прави, особено при използването на жерлица това е недопустимо. Пъстървата е много внимателна и плашлива риба и след като почувства куката, пуска стръвта. Оттук идват и празните кълванета.
Съвременните куки са достатъчно остри и много лесно минават през опашката на скаридата. Затова е по-добре острието на куката да бъде скрито.
Нелоши резултати дават като стръв и червеите. Как да се слагат на куките – на снопче или по един, няма особено значение. Пъстървата кълве еднакво. Ако към червея закачите на куката и едно зрънце царевица може да увеличите броя на кълванетата. Но е грешка да се използва само консервирана царевица за стръв. Тя е по-скоро лятна стръв.
Ако във водоема има едра пъстърва, може да се използват за стръв малки рибки – 4-5 см, или едри личинки. Но резултатите ще бъдат по-скромни.
Хайверът е скъпа стръв. За да се държи за куката, се сварява в подсолена вода и се добавя оцветител за яйца.
Поведение на риболовеца на водоема
Всички видове пъстърва са достатъчно плашливи и внимателни. Шумът от пробиването на дупката, крачките, трясъкът на леда – всичко това може да прогони пъстървата от вашата дупка. Не бива да се забравя и сянката на риболовеца, която също може да прогони пъстървата. Дълбочината на дупката трябва да бъде 2,5-4,5 метра. Пъстървата не е засадна риба, тя се движи по целия водоем и вашите шансове са такива като на другите риболовци.
При избора на място на лова, не забравяйте още едно правило. Колкото по-стар е ледът, толкова е по-лош кислородният режим. Рибата търси места, богати на кислород. Дори пъстървата да не стои постоянно на едно място, то го посещава доста честа. Най-перспективни места са вливанията на реки и ручеи във водоемите, извори, понякога в леда се правят отвори, за да не се задушава рибата.
Особено внимание обърнете на старите дупки. Освен че тук има кислороден баланс, тук рибата е намирала храна и бъдете сигурни, че тя е запомнила мястото. Дори в тези дупки да е изсипана много захранка, това не е беда, дори може да бъде плюс. Водата е студена и захранката не се разваля толкова бързо както през лятото. Американката е всеядна, през зимата тя е почти винаги гладна, не й достига храна, затова старите дупки са перспективни.
Когато решим да дойдем на същото място след един ден, в деня на риболова във всяка дупка пуснете примерно половин буркан царевица. Това ще накара пъстървата постоянно да се връща тук, за да хапне 1-2 зърна.
И още нещо, което се отнася до термоса. Той е необходим, за да не замръзва захранката. Ако тя замръзне, ще се образуват големи парчета и няма гаранция, че дошлата на мястото риба ще кълве. Захранката трябва да бъде еднородна маса, така се и пуска в дупката. След първата порция захранка се получава стълб от мътилка, част от нея пада на дъното на малки частици, които няма да заситят пъстървата, а ще я привлекат и задържат. Тогава уловът е гарантиран.
Място на риболова и такъмите
Можете да постъпите по следния начин: пробийте 6 дупки в кръг с диаметър 4 метра и седма в центъра. Във всяка пуснете захранка, закрепетне въдините на поставки и пуснете такъмите в дупките. След 5-10 минути пуснете по малко от захранката във всяка дупка. За лов на пъстърва не се изисква някакъв сложен такъм – прътът е с безинерционна макара, например с дължина 120 см, влакното (15-20 м) – моно, диаметърът няма такова значение, но колкото е по-тънко, толкова по-добре, повод, куки, на 5 см от тях – малка оловна тежест. На такъв такъм примамката не пада веднага, а се спуска бавно. Ако има минимално движение на водата, стръвта започва да играе над дъното, като създава у рибата илюзията за живо същество, което увеличава броя на кълванетата.
В началото на риболова ние не знаем на какво ниво се намира пъстървата. Затова на две въдици поставете такъм за лов на дъно. Накрая се поставя мормишка с тегло 5-10 г с дълга кука за скарида или кука с тежест 2-5 г. По-високо са разположени два повода с куки, които позволяват да се провери за наличие на пъстърва в други пластове на водата.
Седнете до седмата дупка в центъра на столче и с помощта на въдица за блеснене с кивок започнете “мормишкането”. На такъма с долната кука или мормишката сложете скарида, на двете допълнителни мормишка.
След като прочетохте материала, тръгвайте за пъстърва. Ако нямате резултат, не се спирайте, експериментирайте със стръвта и замятането, усъвършенствайте такъмите, вкарвайте нови елементи.
Научете се да виждате, анализирате, забелязвайте най-малките нюанси. Така ще повишите нивото си на риболовец любител – човек, който обича и разбира родната природа, от която всички ние сме неразделна част.
Автор: Драгомир ПЕТРОВ
Източник: riboco.com
Виж повече на : ribari.net
