За захранването на червеноперката

За захранването на червеноперката

Ловът на червеноперка с приличен размер през цялата година е труден и доста загадъчен. Всички сме на ясно, че едрата дори много едрата червеноперка обитава на практика всички водоеми. Малък екземпляр се лови сравнително лесно, но повече от половинкилограмова червеноперка вече е трудноизпълнима задача.
В края на зимата обаче колкото и странно да е, шансовете да хванете едра червеноперка се увеличават. И то на най-обикновени водоеми. Как се обяснява този факт. Налага се постоянно да се направи анализ на риболова.

За разлика от топлото време, когато във водоема има много растителна храна, в края на зимата и началото на пролетта храната на рибата е основно животинска. Дребната риба се храни с рачета, а едрата с рачета и дънни личинки, нимфи, червеи.Растителната храна по-тежко се преработва, особено при ниски температури на водата. Със застудяването на водата рибата престава да се храни с растителин компоненти, но едрата риба като платиката или едрата червеноперка при недостиг на животинска храна, в края на пролетта и началото на зимата отлично кълве на тесто или булгур. Затова растителната захранка при лов на червеноперка остава актуална и през това време.

Растителните компоненти в захранката въздействат на рибата с миризмата и вкуса си, вида и самия факт на падането. Именно затова, когато ловите червеноперка на малка дълбочина и захранвате отгоре, докато захранката е още на частички и се спуска на дъното, червеноперката не кълве лошо.

Достатъчно е да прекратите захранването примерно със сухари и червеноперката престава да кълве. Ако разпорите хваната червеноперка, може да не откриете никакви сухари в корема й. Т.е. рибата реагира на самия ефект на падане на захранката. В края на зимата и началото на пролетта червеноперката може да престане да яде и растителна, и животинска храна (личинки и червеи). Вероятно тогава рибата преминава на хранене с рачета, които плуват в дебелия слой вода. Ако това е така, може да се обясни фактът, че в средата на зимата дори платиката се издига в слоя вода и отказва да кълве на личинка. Това се наблюдава най-често във водоеми, бедни на личинки. Фактът, че и платиката, и червеноперката продължават да се ловят на чертик, може да се обясни с това, че той имитира деликатесната нимфа. Наличието на личинки на няколко метра по-високо от дъното е неестествено, а нимфите са по-реални. Но с промяната на условията, основно със смяната на сезона, а също и през нощта, рибата изведнъж започва активно да се храни и реагира на захранката, включително и с растителни компоненти.

През зимата и пролетта като никога кълването на червеноперката силно зависи от времето. Многобройните разсъждения за връзката на времето с кълването на рибата вероятно никога няма да престанат. Всеки риболовец се придържа към едно или друго мнение, което е основано или на личния опит или на вярата в авторитетното твърдение. Някои твърдят, че няма пряка връзка между посоката на вятъра, промяната в температурата на въздуха, атмосферното налягане, фазите на луната и кълването на рибата. Но вероятно рибата може да реагира на всяко не само атмосферно явление и движение на планетите, но и на всяко друго природно явление.

bulpress tv

Природните явления се обединяват от едно нещо – всяка промяна води до елекромагнитно смущение, което рибата очевидно възприема повече от отрицателно. Но е най-възможно електромагнитните смущения да се възприемат по-силно от дребните организми, които са менюто на рибата. Например по какъв начин сляпата нимфа в определено време на денонощието се превръща във възрастно насекомо? Или как рибата под леда, в който няма нито една дупка, разпознава тъмнината? Как платиката или бялата риба вижда промяната в лунните фази през облака? Вероятно колкото времето е по-стабилно, толкова по-спокойна е рибата и нейната обикновена храна, което пък се отразява на кълването. Но и това още не е всичко.
Например,

Защо едрата риба се лови по-добре през нощта?

Причината е следната: през нощта дребните организми замират, а след тях и дребната риба. Дребната риба не само престава да пречи на едрата в търсенето на храна по дъното, но и престава да изяжда апетитните компоненти храна. Дребната риба, хранейки се при по-бързо движение на храната, много често успява буквално да изяде всичките личинки. Именно затова често ефективна захранка при лов на едра риба е кашата от булгур или просо.

Промените в активността на придвижването на храната променят активността на рибата при търсенето й. И тук не бива да се бърка не само със състава на захранката, но и с тактиката на използването й. Всички знаем, че има дни и часове, когето не само костурът, но и червеноперката се ловят добре без всякаква примамка. Ако хвърлим на личинка, кълването може да се прекрати. Много е важно да усетите не само къде е най-добре да захраните, но и как по-добре да захранвате днес. Това може да се определи веднага след първото кълване. След кълването трябва да се опитате да хванете още риба, а след това да хвърлите няколко шепи личинки или на дъното малка хранилка. След 15-20 минути ще бъде ясно как реагира днес рибата на захранката.

Количеството захранка зависи именно от активността на рибата. Колкото е по-активна, толкова повече захранка ви трябва. Но това правило не важи за пътя, по който минава стадото риба. Дори да захраните обилно там рибата не може да се задържи.

Като имаме предвид казаното до тук, можем да отделим няколко възможни варианта на захранване на червеноперката.

Първият и възможно най-простият вариант на захранване е ефективен по време на лова на малка и средна дълбочина при липсата на течение. Методът се заключава в това, че захранката се напоява с вода и се спуска без използване на хранилка
Частиците захранка се пропиват с вода и постепенно се спускат на дъното. За захранка най-често се използват сухари. Добри резултати дава, като се добави към сухарите мляно кюспе и сух черен хляб. В захранката може да се добавят и дребни личинки, но това невинаги носи успех. Това се обяснява са факта, че личинките в зах ранката могат напълно да отвлекат червеноперката от сухарите, тя ще започне целенасочево за язе би(ивсине, а останалите компоненти ще станат ненужни. Наличието на личинки ще привлече вниманието на костура и други риби. Много добър резултат дава също добавянето в захранката на обикновено мляко, чиято мътилка създава устойчив стълб. Този метод на захранване е добър и с това, че не се използва хранилка, която може да отпъди риба с приличен размер. Това е добре, ако концентрацията и активността на червеноперката са високи, но ако рибата е внимателна и предпочита да вземе примамката, която лежи на дъното, този вид захранване може дори да попречи на лова.

Вторият метод на захранване предполага хвърляне на захранка в точката под леда (когато става дума за риболов на лед). Това е необходимо при лов на голяма дълбочина, при течение и при всички случаи, когато рибата кълве на примамка, лежаща на дъното. За да стигне захранката до дъното, се използва хранилка. Ако за захранка се използват личинки, трябва да сте уверени, че дъното е твърдо и личинките няма да се зарият в тиня. Червеноперката за разлика от платиката няма да отрови личинките. Затова често се използва метод, който се състои в следното – първоначално в дупката се пуска хранилка с пясък, а след това – с личинки. В някои водоеми този метод носи успех, а в други – пълно фиаско. Причината е в това, че появата на светло петно на тъмното дъно се възприема от рибата като страничен предмет и рибата става внимателна. В този случай пясъкът трябва да се замени с пръст, още повече че пръстта сама по себе си привлича рибата. Ако слоят тиня не е голям и тинята лежи на твърда земя, има смисъл, като пуснете хранилката с личинките на дъното, 2-3 пъти да вдигнете и чукнете по дъното. Хранилката ще разпръсне меката тиня, след което може да се отвори. Ако за захранка се използват сухари с кюспе, преди да ги сложите в хранилката, трябва да се накиснат във вода. Пълната със захранка хранилка трябва да се пусне на дъното, да се изчака около 20 секунди, за да се напои с вода и да стане по-рохкава захранката и тогава да отворите хранилата. При лов на червеноперка с дънно захранване е много важно да знаете, че се захранва само веднъж. Дохранването когато кълването е отслабнало обикновено води до пълно спиране на кълването – червеноперката бяга от хранилката.

Ако правилно построите лова си и очакваното кълване започне, има смисъл да продължите риболова до осем часа вечерта. Точно тогава към захранката от личинки обикновено приближава по-едра червеноперка. Нощното кълване обикновено продължава до два часа през нощта и се подновява след пет сутринта.

Автор: Тодор ПЕТРОВ

Източник: riboco.com

Виж повече на : ribari.net

Ако статията Ви е харесала може да я споделите:

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук