Всеки риболовец подбира съставките на своята захранка по свой вкус, използвайки опита от минали риболови и възможностите си. Основните компоненти в шарановата захранка са описани в риболовната литература, а в научната е доказано защо е целесъобразно да се използват. В естествени условия шаранът се храни с онова, което се намира във водоема – зоо- и фитопланктон, дънни организм, водна растителност. В тази храна се съдържат всички необходими за жизнената дейност на рибата вещества. При производството на балансирани захранки за шаран се вземат предвид потребностите му от основни хранителни и физиологично активни вещества: протеини, аминокиселини, мазнини, въглехидрати, минерални елементи, витамини, а също целулоза и съдържание на животински компоненти. С промяната на възрастта на шарана се променя и количеството протеини. За личинките съдържанието на протеин в захранката е 45-60%, за младите шаранчета – 26-30%, за възрастната риба – средно 26%. Съдържанието на протеини трябва да бъде балансирано с количеството мазнини и въглехидрати, в противен случай те няма да се изразходват икономично като източник на енергия.
Аминокиселините са съставки на белтъка (протеина). Белтъчините в организма на шарана се синтезират от
аминокиселините в храната. 24 аминокиселини влизат в състава на белтъка и се делят на: незаменими, частично заменими и заменими. Незаменимите аминокиселини са много важни за организма, те постъпват само отвън с храната. Към тях се отнасят аргининът, валинът, хистидинът, лецитинът, лизинът, метионинът, треонинът, триптофанът, фенилаланинът, изолецитинът. Младите шаранчета са по-чувствителни към незаменимите аминокиселини в сравнение с възрастните. При постоянен недостиг на една от незаменимите аминокиселини се извършва нарушение на обменните процеси, забавя се растежът на рибата, увеличава се предразположението към заболявания.
Мазнините са източник на енергия, в тях се съдържат витаминита А, Д, Е, наситени и ненаситени киселини, най-важните от които са –палметиновата, олеиновата, линолевата, линоленовата и стеариновата. Важно е тяхното натрупване в организма на шарана преди зимуването за намаляване на изтощението. Оптималното съдържание на мазнини в захранките е 2-8%. Особеност на храносмилателната система на шарана е слабото отделяне на инсулин, който участва във въглехидратния обмен, затова въглехидратите се усвояват слабо от шарана. Ако са в излишък в захранката и при постоянно захранване е възможно затлъстяване на черния дроб на шарана. Но въпреки това въглехидратите в захранките са източник на енергия. Те се делят на прости и сложни. От въглехидратите за шарана имат основно значение някои прости въглехидрати – рибоза, глюкоза, фруктоза, галактоза.
Витамините са незаменими в храненето на шарана. Поддържат обменните процеси в организма на рибата, синтеза на ферментите, подобряват усвояването на храната. Недостигът на витамини води до нарушаване обмяната на веществата и забавяне на растежа. Дефицитът от витамин В води до нарушаване на въглехидратния обмен, на витамин Д – до влошаване на обменните процеси в костите, на витамин Е – до нарушаване на окислително-възстановителните реакции. Затова в храната на шарана се вкарва витамин Д, при високо съдържание на мазнини (високо съдържание в захранки от рибно и месокостно брашно) витамин Е , за засилване на растежа – витамин В, който се съдържа в бирената мая, във висококалоричните захранки добавят допълнително още витамини от група В. При захранването на шарана се отчита съдържанието на минерални вещества във водата на водоема. При отглеждането на шарани по-възрастни от две години съдържанието на калций в храната не бива да бъде по-малко от 1%, на фосфор – 0,75% . В качеството на минерално подхравнаве в състава на храната включват тебешир – 1-2%.
Ферментите (ензими) са вещества катализатори, които ускоряват химическите процеси в организма. След края на химическата реакция ферментите остават в предишното количество. Активността на ферментите зависи от температурата и се проявява в строгите граници на рН средата. Нагряването повече от 55 градуса намалява активността на фирментите. Например пепсинът действа при рН 1,5-2, амилазата при рН 4,7-5,2, трипсинът – при рН 6,6-7,1. Освен това каталитичната активност на ферментите зависи от наличието на микроелементите – желязо, мед, манган, магнезий, молибден и цинк. Оловото, среброто и живакът забавят тяхното действие. Рибите, които нямат стомах, не изработват пепсин, неговата функция се изпълнява от трипсина в тънкото черво. Основните ферментни препарати в храната за шаран са протосубтилинът ГЗх и амилосубтилинът ГЗх. Те действат оптимално при температура 50-55 градуса и рН 6,0. Количеството им в храната не бива да бъде повече от 0,05% (50 кг на един тон). За обогатяване на храната е най-добре да се използват премикси, специално разработени за рибните комбинирани храни, които са естествени за храненето на шарана, на практика не съдържат целулоза.
В съвременните комбинирани храни основно внимание се отделя на съотношението протеини-аминокиселини-мазнини и въглехидрати. Но задължително се акцентира и върху приспособимостта на изкуствената храна към храносмилателната система на шарана. Необходимостта от хранителните вещества се разглежда отделно за всяко от тях като се отчитат видът риба, нейната възраст, а също и наличието на естествена храна във водоема. А когато ловим шаран, е по-лесно да го хванем, когато познаваме по-детайлно неговите физиологически потребности в един или друг период на риболовния сезон. Риболовците на щука, бяла риба и други хищници почти винаги знаят къде да ги търсят, предпочитанията им в храненето. Защо да не приложим същия принцип и към шарана?
Днес риболовните магазини изобилстват от огромно количество
пелети (комбинирани захранки специално за шаран), готови зърнени и прахообразни смеси, приготвени на базата на различни морски продукти и зърнени култури. И най-важното тези захранки са балансирани по белтъчини и мазнини, съдържат оптимален набор от минерални и витаминни добавки. На риболовеца му остава само да подбере според сезона и условията на околната среда съответните съставки. Ако захранката съдържа много мазнини, при ниска температура 10-14 градуса мазнините създават около захранката плътна завеса, което ще пречи на разпространението на останалите компоненти във водата. За да се избегне тази неприятност, се препоръчват захранки с малко количество мазнини и други добавки – (Original, KOI и XL от Dynamite baits, Bloodworm & Red pepper и Ocean Protein от Vision, набор зерен Soak & Spod от Vision) препоръчват, а по време на риболова се добавят едни или други добавки или ароматизатори. За съжаление универсална изкуствена стръв и захранка, които да отговарят на физиологичните потребности на всеки шаран, не съществува. Има достатъчно видове захранки и стръв, които повече или по-малко стабилно ловят през целия сезон. И това е разбираемо, защото в различна възраст и в различни условия на околната среда и в различните сезони физиологичните процеси на рибите протичат по различен начин. Може само да се посочи стръв, която в даден сезон максимално подхожда към потребностите на шарана в определена възраст и пол. Твърдения за “балансираност” на състава на стръвта и захранката без препоръки за условията и използването им са по-скоро заблуди за купувачите. За да използвате по назначение една стръв или захранка, трябва да имате макар и бегла представа за техния състав. Производителите на пазара на шарановата индустрия – Solarq Nash, Dinamites baits, Vision и др. освен състава на опаковката споменават и списъкът от добавки, които могат да се смесят. Производители, които макар и общо описват състава на шарановите храни, са по-честни пред купувачите.
Източник: riboco.com
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
