Рибата започна да проявява необичайно големи претенции както към стръвта, така и към строежа на линията. Стандартните влакна от порядъка на 0,30 – 0,35 мм се оказват отчайващо дебели. Накратко казано Шараните захитряха и сега се ловят доста по-трудно. Едрите ковани и груби куки все повече смущават рибата, а убождана риба вече е далеч по-предпазлива и затова стръвта се монтира не на куката а в близост до нея. Шаранът стана и доста подозрителен към всеки шум от брега и така шумните компании не се радват на големи риби.
В миналото шаран се ловеше основно на царевица, а днес шаран се лови и на бял червей и на протеинови топчета като виждаме, че моделът се променя, а шаранът става все по-труден за хващане.
Днес се изсипват големи количества захранка във водоемите и често уловените риби са с пълни кореми, което на практика е лакомия, а не глад за стръв. Все по-малко са екзотичните водоеми сред природата на който можете да уловите трофейна риба или див шаран, защото те са на такива места, че охраната им е трудна и са притегателен център на бракониерите с мрежи.
Не че държавата не може да ги залови, не че ако искат няма да ги спрат, но някак си държавата когато става дума за природа отсъства затова се налага да има сдружения на будни и бдителни граждани, който да полагат обществена дейност на собствени разноски за да залавят мрежите на бракониерите.
Шаранът днес има много врагове и все по-малко съюзници, но вярваме, че един ден хората ще надскочат егото си и ще погледнат на трофейните риби като на природно богатство за което сме длъжни да пазим всички и то не заради закон и правила, ами заради идните да им завещаем това, което сме наследили!
Автор: Стефан Иванов
Виж повече на : ribari.net
