Риболов на щука си остава класиката във войната на хищници.
Някой ще кажат, че има много хищни риби в морета, океани, язовири и реки, но щуката си прилича най-много с нас.
В природата ние хората сме хищници и очите ни са отпред на главата като при лъвове, гепарди, вълци и други като това е за да можем да се фокусираме върху преследваната жертва.
От Рибите щуката е като нас. Тя е и най-често обект на риболов от Урал и Байкал та до нашите води щуката е предпочитана заради своята безскрупулна настървеност заради борбената си натура и заради хищническият си инстинкт на преследвач. Все по-трудно се лови голяма и трофейна щука.
При големите екземпляри трябва голяма игра на дебнене, трябва усет за водоема и трябва да се познава моделът на поведение на самият хищник. Ако в даден водоем има много малки щуки сменете мястото там където няма дребосъци е територията на голямата щука. Малките и Големите никога не са на едно място – неписан закон е това.
Тънкостите при блесните и воблерите също са от значение дори и какъв шум издава при самото попадане във водата, защото най-много реализирани удари са именно след непосредственото попадането във водата.
Ако изкуствената захранка не е достатъчно дразнеща не чакайте голямата риба, но най-големите риби се ловят именно на естествени примамки когато се използва малки рибки от самият водоем, защото на тази храна е привикнала и самата Щука.
Поведението на рибата и поведението на самият рибар са в тясна симбиоза и ако едно от двете куцат нещо не чакайте трофеят. Когато хищник дебне хищник трябва и анализ на поведение и много опит вложен на правилното място в правилното време като късметът е за начинаещите, а другото е опит.
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
