Тази риба има редица положителни качества и предимства – вкусно и хранително месо, бърз растеж, лесно развъждане, малка нужда от кислород и непретенциозност към храната. Поради това тя се ползва с голяма почит от рибовъдите и риболовците.
Обитаване
У нас шаранът се среща в цялата страна – в почти всички изкуствени водоеми, в черноморските блата и езера, и в долните течения на големите реки. Много добре се развива в язовирите от Баташката каскада – „Широка поляна“, „Батак“ – където дава добър прираст. Тази риба предпочита по-топлите води с тинесто дъно. В реките се задържа там, където течението е слабо, а дълбочината на водата – по-голяма. В самите водоеми обитава тихите места с твърда и мека растителност и водорасли.
Характеристики на шарана
Шаранът има удължено, странично сплеснато, удебелено в предната част и не много високо тяло, покрито с едри, добре оформени люспи. По гърба те са с тъмен цвят, а отстрани на тялото – сребристо-златисто-жълти.
В сравнение с тялото главата му е малка, с полудолна уста, с две малки мустачки на горната устна. В устата се намират триредни глътъчни зъби с добре развити дъвкателни плоскости.
Растеж
Ако го сравним с другите риби шаранът расте твърде бързо. Темпът на растежа му зависи от количеството храна във водоема и от количеството шарани в него. При добри условия през първата година шаранчетата достигат до 50-60 гр., двегодишните са над 500-800 гр., тригодишните – 1,200-1500 кг. Шаранът достига до 40 години живот. А дължината му може да стигне до 1 м., а на тегло 50-60 кг. Обикновено се ловят средно големи екземпляри – от 7 до 15 кг.
С какво се храни шаранът
Шаранът е топлолюбива дънна риба. Той търси храната си предимно в тинята. Към нея е крайно невзискателен. Яде почти всичко. В началото се храни със зоопланктон, ларви на комари и на водно конче, после с ракообразни, червейчета, личинки на дънни безгръбначни, семена на висши растения, жито, царевица, ръж и др. Той се интересува от храна едва, когато температурата на водата се дигне над 10 градуса, но лениво. С повишаването на температурата се увеличава и нуждата му от храна. Когато температурата е между 20 и 25 градуса, той започва да се храни много усилено. След като надмине 30 градуса, желанието му за хранене рязко спада. При под 10 градуса шаранът престава да се храни.
През зимата
Когато температурата е под 5 градуса шаранът заспива дълбок зимен сън като е заровен в тинята или се скрива на дълбоки места. Докато спи е вцепенен, неподвижен, с много минимална обмяна на веществата, с 3-4 дихателни движения на хрилете в минута и е целият покрит със слуз.
Усет
шаранът е със силно развит усет за идваща опасност и умее да излиза невредим от най-трудни положения. Той скача над рибарските грибове и мрежи, крие се от тях в малките вдлъбнатини на дъното, а при равни дъна ляга на една страна или ги заобикаля от далеч.
Слух
Тази риба има добре развит слух, обоняние и зрение. Тя много бързо забелязва движещия се въдичар, падащите насекоми и примамката. Предпазливо обхожда и оглежда стръвта и ако и допада, внимателно я поглъща.
Прибори за ловене на шаран
Използваните прибори за ловене на шаран, трябва да отговарят на най-високите изисквания. За големите водоеми се взима къс спинингов прът с по-голяма твърдост или шаранджийска въдица. С него се изморява бързо рибата при изваждането и от водата, без при това да и се дава възможност да се оплете в корените или в някои други подводни препятствия. За водоемите, обрасли с по-гъста водна растителност, добри са и обикновените лепени и нелепени бамбукови пръти с дължина не по-малко от 3 метра.
Макарата
Тя трябва да бъде здрава. Предимства имат макарите байтрънър, защото на тях може да се намотае много влакно, а при изваждането на закачения на кукичката шаран това е особено важно. Има случаи, когато шаранът от далеч се устремява към брега и за да може да се освободи от кукичката, се оплита в коренищата на дърветата или храстите до самите крака на въдичаря. Макарите с по-просто устройство, въпреки, че не са солидни, са предназначени за обикновения прът. Но по-добре да се работи с макарата, отколкото без нея. За шарана е подходяща ГОЛЯМАТА, но не много тежка СПИНИНГОВА макара.
Влакното
Влакно с диаметър 0,30 – 0,40 мм. и дължина 150 м. е достатъчно. Поводът трябва да бъде със същия диаметър или е един-два номера по-малко.
Кукичките
Препоръчва се куката да е от номер 3 до номер 8 в зависимост от големината на рибите, които ще се ловят. За предпочитане е ДЪННИЯТ риболов с подвижна тежест или без тежест – при използването на по-голяма примамка ( стръв с тегло 25 гр. Позволява да се направи доста далечно замятане ).
Монтажи
Във водоеми с тинести дъна често примамката се забива в тинята и се скрива. За да не стане това, най-правилно е тежестта да бъде фиксирана неподвижно в края на основното влакно. На 15-20 см. по посока на пръта се прикрепя едната кукичка, вързана за по-къс повод, а след нея на още 20-30 см. и другата. Този начин на монтиране на тежестта улеснява замятането, с кукичките със стръвта не се заравят в тинята. След замятането пръта се поставя върху стойката, регулира се аванса на макарата и се чака кълването.
Безвъзлов монтаж на косъм
Засичане
При налапването на стръвта шаранът НЕ ТРЯБВА да усети никакво съпротивление, или съвсем незначително. Не трябва да се ускорява засичането, а да дочака стръвта да бъде налапана добре от шарана. Засича се енергично и бързо. Старите шарани не оказват при изваждането силно съпротивление. Те са лениви и действат преди всичко със своето тегло.
Подходящо време за ловене на шаран
От пролетта до есента най-добре се лови с дълъг прът „на леко“. По-късно след пролетта той отива в дълбочините и се налага да се привлича чрез примамване. През април шаранът се забелязва в растителността. Но истински той се оживява през май, когато водата се затопли и се появи микрофауна. В това време се лови с червей, но, разбира се СЛЕД ОТМЕНЯНЕ НА ЗАБРАНАТА. Едва по-късно започва да кълве на хлебни примамки, кюспе, царевица и др.
Улов на 11 килограмов шаран – Видео
Заключение: Шаранът има голямо стопанско значение. Той е основният обект на изкуственото рибовъдство и един от най-интересните обекти за въдичарите, тъй като, първо, достига доста големи размери, второ, изисква се не малко умение, опит и търпение, за да се закачи на кукичката, и, трето, при изваждането му от водата оказва толкова упорито съпротивление, че борбата нерядко завършва в негова полза. Който често лови шаран, знае, че това е една от най-предпазливите риби.
Източник: ribarnik.com
Виж повече на : ribari.net
