Нещо, което стана основна част от шаранджийския ми риболов през последните няколко години е използването на алтернативна стръв, като тактика за риболов от ярки на цвят протеинови топчета. След като шарана става все по пресиран година след година, за да имаш последователни резултати е необходимо да имаш малко по–различен подход от другите риболовци. Това бе основната причина да започна да ползвам ярка стръв. Преди ползвах такава стръв само през дълбоката зима, когато в крайно отчаяние са опитвах да предизвикам кълване на някоя дребна риба.
Колко съм бъркал! През последните няколко сезона установих, че ярката стръв съвсем не е алтернативна, а намира приложение в много ситуации на ежедневния риболов, дори превъзхожда всички други тактики за риболов на шаран, дори и на най–трудните водоеми.
Обратно на писаното в литературата, аз ги намирам за успешни дори като са презентирани върху захранка, а не сами на дъното. Смятам че шараните са изключително любопитни и това е причината ярката стръв да е толкова смъртоносна, тъй като използва тази тяхна черта.
Когато ловим шаран върху доволно количество захранка, може да е необходимо известно време на пресираните водоеми да отчетем кълване, това може да се окаже проблем ако времето не е на ваша страна. Много пъти съм ставал свидетел на ситуации когато шараните са видимо върху хранителното петно, но са необходими часове или дни за да получим кълване или не, и трябва да събираме багажа за да се завърнем след няколко дни с чуството, че на шарана му се е разминало този път.
Една от причините да не кълве може да е тази, че шарана не се е хранил достатъчно дълго за да достигне до вашата стръв и да не е по вина на риболовеца.
Ползването на ярка, алтернативна стръв върху легло от захранка може да е решение на този проблем. Както споменах шарана е изключително любопитен и естествено ще бъде привлечен към всяка промяна на цвета върху петното със захранка. Ние не сме много по-различни ако се замислим – ярките неща привличат по силно вниманието ни докато се разхождаме, помислете колко често рекламите разчитат на това. Привличането на вниманието на шарана върху стръвта автоматично я отличава от останалите 99% от захранката която е презентирана.
От тук нататък нещата могат да се развият в две посоки – или шарана ще бъде любопитен от петното с различен цвят и миризма и ще го засмуче да го изследва, като в този случай вашата стръв ще е една от първите засмукани от хранителното петно, без значение колко обилно е то, или другия вариант да я избегне.
Шараните, като всички същества се учат чрез асоциации и преценят ситуациите на фона на предишни преживявания. Ако е не е бил хващан преди или е бил хващан само няколко пъти, то тогава не би трябвало да се притеснява от различния цвят и миризма на стръвта и много по вероятно да я засмуче и бинго – получавате веднага кълване върху легло от захранка.
Разбира се, инстинкта е нещо с което трябва да се съобразяваме, шарана може по природа да е по предпазлив спрямо ярките цветове, въпреки, че никога преди това не е бил хващан на такива протеинови топчета. Според мен това е малко вероятно. Много голяма част от предпазливостта на шарана по време на хранене е предизвикана от предишни убождания, а не от естествените инстинкти.
Мисля, че като съм наблюдавал шарани които никога не са били хващани на хранително петно, същите не проявяват предпазливост спрямо ярките цветове, дори са привлечени от тях.
Така или иначе риболова е игра на експерименти, необходимо е сами да определим на кой язовир кои цветове ще имат резултат, на всеки язовир ще е различно съобразно с тенденциите за риболов на същия. Винаги имайте предвид каква стръв ползват другите рибари. Интензивното ползване на определен цвят може да предизвика предпазливост в шараните. Ако е така, опитайте нещо което другите шаранджии не са ползвали преди на този водоем и към което шараните на са привикнали.
Любимите ми цветове са жълто, оранжево и бяло на язовири в които те не са били ползвани. На язовири където са ползвани ярки цветове преминавам на пурпурно и зелено или слагам на върха на естествената стръв изкуствена такава, към която е малко вероятно шараните да са подозрителни.
Също така имайте предвид с какъв размер на протеиновите топчета ловят останалите рибари. Ако ползват 16-18мм топчета, сложете 12мм или дъмбели, вероятността шарана да е по–малко предпазлив спрямо тях е голяма. Наистина има резултат да експериментираш, да не следваш тълпата е особено важно в експериментирането.
Друг вариант да предизвикате бързо кълване е да намалите количеството захранка което поднасяте, по този начин на шарана ще му е нужно по-малко време да намери стръвта на куката ви. В определени условия това е най смисления начин да се лови риба.
Въпреки това понякога е най–ефективно да се лови риба на големи хранителни петна. Много са факторите които обуславят това. Например при големи площи с дънери е необходимо да захранвате по често за да задържите рибата на определено място.
На силно пресирани водоеми забелязах следния феномен – колкото са по–пресирани, толкова по- добре шараните преценят риска.
Следих от близо улова на няколко определени големи риби и резултатите са поразителни. Една точно определена риба през последните няколко години винаги е хващана на обилно захранено хранително петно, без изключения. Не всеки риболовец прави обилна захранка, какъв е случая тогава?
Може би този шаран просто си е прасе и обича да яде много! Но по тази логика той ще бъде хващан и при други ситуации и много по-често от останалите риби. Според мен нещата са малко по–сложни, рибата преценява риска да бъде хваната и поема такъв само при обилна храна, при оскъдна храна преценява че риска да бъде хваната не си заслужава.
Също така предпочита да се храни заедно с други риби, където риска да бъде хванат е разпределен между всички. Наблюдавал съм такова поведение от близо и е невероятно да се гледа. Захраних обилно петно в дълбоката част на един водоем и група от особено големи риби бяха в зоната.
През деня наблюдавах как рибите взимат по едно топчета от захранката и се оттеглят. След няколко минути се връщаха за по още една хапка. Постепенно те се увличаха и правиха по 2-3 хапки наведнъж, но бяха особено предпазливи. Някои от рибите след 3-4 хапки не се върнаха въобще, все едно че захранката е намаляла до такова ниво, че да не си заслужава риска да се върнат.
От всичко това си направих извод, че за да хвана големи риби е необходимо обилно захранено петно, но тогава се връщаме на въпроса дали рибите ще достигнат до стръвта преди захранката да се е изчерпала, това е идеална ситуация да ловим с ярка, лесно забележима стръв, за да се подсигурим, че стръвта ще е една от първите погълната от хранителното ни петно и ще намалим времето до първото кълване.
Като модифицирах начина си на ловене в преследване на тази определен риба, успях да я хвана 3 пъти в последните 18 месеца.
Може би най–значимо бе второто улавяне на рибата. Бях захранил с около 5 килограма захранка сутринта и рибата клъвна след не повече от два часа, без да има каквито и да е индикации че на петното са се събрали шарани. Очевидно моята стръв на върха на която бях поставил ярка изкуствена стръв бе една от първите налапани от петното.
Дънкан Маклийн
Източник: carpbg.com
Надяваме се, че сме Ви били полезни!
Виж повече на : ribari.net
